(От некролога) Гледа ме усмихнатото
ти лице и някак тежко капят капки кръв
от разораното сърце. Огледало ,
очите на дете... Затварям ги сега ,
идва вечерта... скрила се в една сълза.
Всъщност жив си днес ...
а аз при друг. Театър без антракт ,
замлъкнало е старото пиано ,
погребан е последният акорд
(на душата тихия възторг....)
Някога жадни пиехме кървави устни ,
днеска отровни са те.
Без скруполи ( с тихи въздишки)
се поздравяват две непознати ръце
(забравили как опознава се нежно сърце)
На пръста ти халка блести
( колко бързо впримчи се в лъжи)
и щастието струй...
( а тъжни са моите очи)
но допълнения към продаденото не желая ,
ще се правя ,( тъпо) че не хая. И съм
безразлична... ( Зла , цинична)
Има ли смисъл ?
Камбания пеят на вън ,
тя е във бяло - ти си щастлив ,
слънцето утро не е видяло...
( А в некролога - още си жив)
