Обръщам гръб.Сякаш по-лесно ще ми бъде
просто ей така да си замина и да забравя всичко до сега.
Слушам разума си,но знам,че сърцето никога не лъже.
Кръстопът...обречена.Кое да избера-разум или любовта?
Скривам очи.Не искам да ме видиш слаба.
Никога такава не съм допускала да бъда.
Но днес повече от всякога в себе си нямам вяра,
Боже,прости ми!Кого се опитвам да излъжа?
С теб не искам.Но без теб не мога.
Живот ли е това?Бягам,но никога не тръгвам.
Мислех,че имам отговор на всичко...
Но не!Сега обичам и сама не искам да поемам...
Не е късно.Гордост сляпа,отвори очи!
Сърце,покажи ми вярната посока.
Не ме заблуждавайте вече вий,сълзи!
Съдбата е в моите ръце.Нека избере по-малка болка...
Обръщам гръб.Сякаш някога съм те гледала в очи!
Думи никакви не казвам.А всъщност обичам те!
Сърцето ми зове те,устата все тъй мълчи...
но знай,че ще спра да те обичам,когато сърцето ми от лед разтопи се в двете ти ръце...
