Вечер е след нов работен ден,
отново вкъщи се прибирам
щастлив, но леко уморен
и пак звездички във очите ти съзирам.
Дълго си ме чакала в деня,
самотна някак, беззащитна,
а нощес дойде при мен в съня,
сякаш беше малко любопитна.
Но усетих твоята тревога,
която и сега в очите ти личи.
Недей се тревожи, за Бога!
С теб съм мила, не плачи...
Вече тук съм и в прегръдка те поемам,
усещам как сърцето ти тупти,
но с душата си тревогата ти аз отнемам
и виждам, че отново цветето във теб цъфти.
Спокойна си във моите прегръдки,
бъди спокойна и във утрешните дни.
Жаждата ти ще поя с любов на глътки,
твой съм, просто в мене се гушни!
