Вдъхновено от едно стихче на Кукличката и посветено на моята единствена. Надявам се да ви хареса.
Когато ти, любима, си около мен,
че с поглед те изпивам, не отричам,
тъй гасна постепенно ден след ден,
но тръгвам си, защото те обичам.
Когато виждам те с друг,
че те ревнувам бясно, не отричам,
ала за втори няма място тук
и тръгвам си, защото те обичам.
Когато с теб говоря,
че копнея да те целуна, не отричам,
че жадувам те, не споря,
но тръгвам си, защото те обичам.
Когато спусне се нощта самотна,
че теб сънувам, не отричам,
такава е присъдата ми доживотна
и тръгвам си, защото те обичам.
Когато съм със теб - мечтая,
че щастлив съм, не отричам
вечно да остана аз желая,
но тръгвам си, защото те обичам.
Когато съм от теб далече,
че чувствам се самотен, не отричам,
наистина не издържам вече
и тръгвам си, защото те обичам.
Когато този стих ще прочетеш,
че пак ще те бленувам, не отричам.
Знам отговора, който ще дадеш...
затова и тръгвам си... защото те обичам.
