Скрий се Там... и малко поплачи си...
Всеки се нуждае от сълзи...
Но не прекалявай, черните ти ризи...
Избелеят ли, облечи ги пак... бъди...
Един от тези, дето все се борят...
Вятърните мелници гони...
Ти си сред любимите герои...
Макар за Тебе да си болен ум, нали?!...
Поплачи си, солените ти капки...
Ще отрезвят твоята душа...
Очите ще приличат на Земята...
Където приютяваш все сърца...
Изнурени, изкуствено засмени...
Силни, но приели много слабост...
Поплачи си... наведнъж или на смени...
А после... Заобичай свойта жалост...
Поплачи си... Думите не стигат...
Болката от теб да изтекат...
Животът понякога не стига...
И най е лесо... да поемеш по друг път...