и да си ида с послеслов,
ти пак умело ще подминеш...
към теб руши се всеки мост,
но как от теб да си замина?
подхвърляш ми за кратък миг
желани думи, но неискрен
оставаш ти, оставаш ти
и все незнаещ какво иска
от теб да тръгна - как не знам,
но вечер трудно аз заспивам.
по бузите ми вместо плам
студенина все ги покрива...
и не разбрах с кой точно жест
успя сърцето ми да грабнеш...
но ти грабител си, без чест,
и ми се иска да те нямаше!
