Изпий ме...
Тази нощ съм като вино
червено-черно,
отлежало,
с вкус на грях.
Вдигни наздравица!
Моментът е застинал
и чака нещо да се случи.
Плисва смях
на полуголите вакханки -
мисли твои,
които се събличат и крещят.
Ти Дионисий ли си
или просто моя
лъжа-измислица от иреален свят?!
Реални са ръцете ти горещи,
накъсаният дъх,
и страстен глас,
със който ехото повтаря глухо нещо
и пак кипи кръвта пияна в нас.
Изпий ме!
Нито капка не оставяй!
Вземи го гъстото от устните ми...
Пий!
Не ми прощавай!
Нека се забравя!
А загорча ли ти ,
сърцето ми убий!