Автор:Катина Иванова
Обичам него,а с тебе просто свикнах,
но кажи защо е трудно да се разделим?
Нима до болка с тебе аз привикнах
и може би ще ми е трудно без твоите очи?
Аз всеки път си казвам,че това е края,
но нещо сякаш пречи да го изрека,
не съм щастлива с теб – това го зная,
за кой ли път ме караш да те съжаля...
Защо сърцето ми не е от камък,
да не ме боли,да не съм на кръстопът,
и как сега това сърце да ти признае,
че е тъжно,когато съм със тебе...всеки път.
А той ме чака - любовта си заедно да споделим,
но защо за Бога ми е трудно да ти кажа,
че той е вече моят нов любим
с, когото щастието заедно делим...
В очите аз те гледам и те лъжа,
че обичам те и, че ми липсваш ти,
но това поредния куршум от мен изстрелян е
и в твоето сърце отварям рана...а тя не спира да кърви...
Аз искам с него да живея,
в сърцето ми да бъде само той
и колко силно аз копнея
завинаги да бъде мой...
Но,ето,пак ме спира нещо,
дали аз някога ще разбера
какво ми пречи да ти кажа “СБОГОМ”
и живота свой да продължа.
Обичам него,а с тебе просто свикнах,
но кажи защо е трудно да се разделим?
Нима до болка с тебе аз привикнах...
Иди си сам,със тебе аз немога...РАЗБЕРИ!!!!
