Отчет за днешния ми ден

[AkashA]

Събудихсе и първо видях слънцето-грееше ярко,а  е декември
           ...
Погледнах се в огледалото - почувствах се красива
           ...
Последните есенни листа бяха покрили пътя ми днес
           ...   
Един ден от пролетта застана между есента и зимата
           ...
Тези малки неща ме правят щастлива
           ...
После те срещнах
           ...
Питаш защо се усмихвам
           ...
Не ми ли тежи нещо
           ...
Не ме ли боли , че си с друга
           ...
"Не" отговорих и ти  се зачуди
           ...
Да знам, провалиха ни срещата
           ...
Да прав си останахме нечути
           ...
Разбира се, че имам в себе си за тебе
           ...
Но...как да спра да се усмихвам аз на всичко друго?
     ...истински
        ...красиво
           ...детски чисто           

[tonnny_bg]

  Мисля ,че си имала един много мъдър ден.

[AkashA]

мъдър едва ли....
но беше топъл и красив въпреки , че погледнато през хиляди очи би изглеждал някак си до болка сив

[tonnny_bg]

Мъдър е да.Не напразно го казах.Въпреки всичко и всички  ,си успяла да откриеш онази красота заради която си струва да се усмихнеш и да продължиш напред.

[AkashA]

да и  в твоите думи има истина

[Tonita]

   Малко хора биха успели да зърнат красотата на деня през болката. Продължавай да се усмихваш на тези наистина красиви и истински неща. Ти си страхотен човек. Поздравления за стиха. 

[AkashA]

 [shame]Благодаря ти, но не ми е трудно защото всъщност малките неща обиват болката - аз дори и не успях да се докосна до нея