Нощта на времената ми!...

[{dulgokoska}]

Магнитът на ръцете ми е слаб…
Не задържа нищо повече от вечност…
Късметът ми – предимно еднокрак…
На гърба си нося, за да е по-лесно…
***
Не си прикривай своя полубог…
Няма да го свърша със насбъдване…
Не го познавам, той е само твой…
Доверяваш му се, зная, по разсъмване…
***
И днес ще поиграя на Живот…
Понякога така се получава…
Че намираш нещо… качваш се на Стоп…
Веднъж боли и после… не минава…

Не научих да сме несами…
Магнитът на ръцете се откача…
Богът ми къде ли се е скрил…
Нощта на времената ми без здрача…

[Афродита]

хубав стих ... донякъде намирам себе си в него ... 

[vesselin]

Разкошен стих!!!

[TallyWeijl]

Разкошен стих!!!

 

[phibi]