Ти сръчно натроши сърцето
и отнесе парчетата надалеч.
Сълзите ми капеха в морето,
а душата ми прерязана е с меч.
Питал ли си се изобщо някога
защо морето е така солено?
Защото плача аз понякога
и сълзи капят от сърцето наранено...
И сълзите горчиви са,ала не горчат.
Солени са,с устните си вкуси ги...
Раните не са люти,ала лютят...
И мечтите погубват се,спаси ги...
Занеси тези парчета от сърцето
там където вечно блести зората.
Там,където бушува морето
там,под цветовете на дъгата...
Дано макар и едно парче от тези
щастието да срещне по света
и дори останалите онези
да не намерят нивга любовта...
Поне едно нещо аз ще зная-
че един къс от сърцето е щастлив.
И ще имам сили да мечтая,
макар без теб света да бъде сив...