Там горе в небесата, в които
Грее всяка нощ луната
Живеят ангелчета бели
Те играят си със хората
На обич и раздели.
Там долу на земята, над която
Грее всяка нощ луната
Живеят елфчета зелени
Обичат те да виждат хората засмени
Точно за това май от
Пра стари времена
Ангели и елфи водят
Битка…..Не! Война
За да се реши в чии ръце
Ще попадне кючът за щастието
На човешкото сърце.
От дълги дълги времена
Нито ангелите нито елфите
Побеждавали във таз война
Но веднъж във пряк двубой
Срещнали се ангелът- Герой
И елфът- Трой
Те вложили във битката
Цялата си страст
Ангелът дори
Използвал небесната си власт
Но никой пак не победил
Тогава всеки върнал си се у дома
И на следващата вечер
Под пълната луна
Те отново вплели силите си
Във вечната война.
Но нощта била от всички нощи
Най- коварна
Не била просто хладна
А смразяваща и странна
И точно когато двубоят
Предвещавал своя край
И земята щяла може би
Да стане рай
Демон зъл се появил от ада
Ангелът и елфът го видели
И за миг те битката си спрели
Спогледали се те и онемели
Разбрали че ако се разделят
Щели да умрат
За това обединили сили
И злия демон заедно надвили
Разбрали елфите че на земята
Хората не ще намерят добрината
Разбрали ангелите че само в небесата
Живеят нежността и красотата
И тъй подали си ръце
А ключът за щастието на човешкото сърце
Загубил се и никога не го открили
Нито ангелите в небесата нито елфчетата на земята.
