Навъсено небето покрило е света,
и топъл вятър клоните превива,
дъжд в полето отмива праха,
а в горите се носи чудна песен на самодива.
Лятна нощ настанала е вън,
и звездите тъй ярко греят,
мечти хиляди се вплитат във всеки сън,
и щурци спокойно песни пеят.
Шуми Балканът изморен,
от битки на хиляди народи,
и животът сякаш му е предопределен,
да носи теглото на толкоз несгоди.
