Тъмна орис

[SkitnicaVmoretO]

Сълзи.Чаша със отрова.
Плюя, но в кръвта ми плъзва пак.
Завладява като крясъка на сова,
във параноичен, късен час.
В мене мислите на истеричка
режат плът като с бръснач -
безнадеждно и жестоко,
острието се забива всеки път,
по-болезнено и по-дълбоко.
Докосвам с пръсти раните си нови,
но вече нямам сили и да плача.
Някой скрил е от мен света. Тъмната
си орис не умея да прекрача.
От мойто светло ме делят решетки,
аз съм другата измъчена душа.
По дяволите болката и острието.
Изстиват вените...и пак кървя.

[Gentiana]

Изстиват вените...А тъй ми е горещо.
Светът...на разстояние -  ръка.
При мен е тъмно. Зад решетките е светло.
Протягам длани...А докосвам празнина.
И стича се кръвта ми по метала.
Дали ще корозира, аз не знам.
Дано ръждяса и на прах да стане!
И плахо да прекрача жадна... Там.
Сега съм цяла в рани. Но ще мине.
И грозни белези да ми останат, все едно.
След много дни, и часове, години
духът над плът ще чества тържество.
 
много е хубаво, скитничето ми 

[SkitnicaVmoretO]

А до тогава тихо ще умирам
и в свойте тъмни сетива,
ще търся начин за да видя ден
и да успея някак си да се спася.
Затворят ли се раните до кости,
отново своя свят ще събера,
мислите ми спрат ли да агонизират
ще намеря начин да се преродя.

Благодаря ти, слънчице. Радвам се, че ти харесва 

[Gentiana]

Тъмните ти сетива хвърлят дълги сенки,
в които дивите бурени на горестта растат.
Тихо е, в мрака  капят часовете като дренки
от дървото на познанието в един измислен свят.
Денят се ражда в последния сън на нежността ти
и ще го запазиш, ако стискаш клепачи и мълчиш.
Помоли се на богинята на красотата
да те измъкне. Направи си любовен фетиш
от сърцето на илюзията за незаменимост.
Носи го със  себе си и лете и зиме.
Може би така от самотата ще се спасиш.
 

[SkitnicaVmoretO]

ще си направя 

 

[Gentiana]

[SkitnicaVmoretO]

[D`Eva]

Как все умират
и все са с рани наранени
и кърви все от тях извират
да бяха океани - щяха да са пресушени

Но , не
умират ли умират
и рани нови всякакви си изнамират.
Пет литра кръв в човека има
останалото чудя се от де се взима .

Многострадални геновеви ,
не ви ли втръсна да ви съжаляват?
Тез дето истински боли ги
сълзите на кило не си продават.

[SkitnicaVmoretO]

Тез дето истински боли ги...
не умеят, болката да крият
зад маски глупави от сила...
а го показват откровено.
Защото е човешко да сме слаби
и нека, нека да ни съжаляват,
кърви ли нечие сърце ранено,
литрите все повече се умножават...
вместо вените да стават празни,
вълни по-нови ще прийждат...
кръвта ще продължава да се стича...
кой, каквото иска да си мисли.

[Gentiana]

Как все умират
и все са с рани наранени
и кърви все от тях извират
да бяха океани - щяха да са пресушени

Но , не
умират ли умират
и рани нови всякакви си изнамират.
Пет литра кръв в човека има
останалото чудя се от де се взима .

Многострадални Геновеви ,
не ви ли втръсна да ви съжаляват?
Тез дето истински боли ги
сълзите на кило не си продават.

Продават ги и още как.
Въпрос на лично възприятие.
На кино и в романче пак
на терминатори се правят.
Там пише, че била безмълвна
скръбта голяма-да бе, да!
Че плаче болката без думи
и още тра-та-там...Боза.

На кой му пречат наште вопли,
то просто е-да не чете,
отколкото да се сополи,
да тропа с крак като дете.
Ще си кървим, ще бъдем черни,
а който иска да мълчи.
Когато го боли, навярно
не плаче, просто ...  дъжд вали.
 

[Kronshtad]

Слабостта си е човешка - вярно,
затова и силата те прави уникален.
Болката е явно не чак толкоз крайна,
само погледа е леко ненормален.
Защото животът е туй, което ни се случва
докато се жалваме от него,
докато едни в кървища словестни плуват
други наистина не спят на меко...

[SkitnicaVmoretO]

Но всяка лична болка
най- е силна
и моята от твойта по-боли
а твоита рана
гледана от твоя поглед
навярно повече кърви.
Така, че никой сън на
меко не сънува
и всеки върху тръни
някакви лежи
на моита болка някой
гледат със насмешка,
а други повече от мене ги боли..