Прошка…/Сирни заговезни…/
По прашни пътища - аз вечно се скитах…
Бях на върховете - разговарях с боговете.
Пих вода от дъждовете.
Опитах от силата на ветровете.
Стигнах до края на световете…
Летях заедно с птиците.
Бях в едно ято със тях .
И волно летях ли, летях!
Спечелих прашинка от щастие!
Откраднах и своите сто грама любов!
Невероятно , но факт ...
Това чудо, все още го има!
Срещнах и несподелена любов…
Лъган бях и се научих отлично да мамя!
Често грешах, но по често прощавах.
Простих на свои!
Простих и на измамници чужди…
Със онова чувство, любов!
Невероятно но факт...
Това чувство все още го има!
После съдбата шега си направи…
Някой стреля по мене… От упор!
Питаш човече?
Какво стана с крилете?
Живота отдавна пречупи ги вече...
Сега преливам вино, паля свещта,
галя пръста и се моля за прошка !
Господи, кажи ми сега… ?
Защо днес, аз само на себе си - не можах да простя ?
http://www.youtube.com/watch?v=MOOvdb-pLmo&feature=related 
