Никога, знай,
тази нощ няма да потъне в забрава.
Късно вечер,
вгледана в звездите,
аз ще си припоням мигът,
в който, на фона на нощта,
на плажа пуст затанцувахме танго.
И дълго,дълго
аз ще копнея
да се върне времето назад,
а то напред ще бърза
сякаш гони влак.
И всяко лято ,знай,
аз винаги ще бъда тук.
На плажа аз ще идвам
късно, късно в нощта
с надеждата едничка
да се повтори този миг
и ние двама,
съвсем сами,
да затанцуваме танго!
