« Последна публикация от mariana_fairy - Юни 03, 2019, 22:42:22 pm »
Познавам себе си, познавам се до болка... И понякога те качвам високо, издигам те над земните предразсъдъци, давам ти крила, защото това е, което прави любовта. И после миг по-късно или след цяла вечност, разпръсквам образа за тебе на хиляди парчета и не защото трябва или може... а защото... защото така е редно. Тръгвай си, вратата е отворена... Писано ни е да се разминем...
« Последна публикация от Gentiana - Април 29, 2019, 22:25:54 pm »
Така е, Любо, хубаво беше. Но не можем да спрем времето и да задържим нещо завинаги. Можем да се връщаме понякога тук, да четем старите си неща и да си спомняме всички онези хубави моменти, които сме имали заедно. А, ако още пишеш или пък ти се чете нещо интересно, от известно време се задържах в един портал за лично творчество, в който хората са готини и напомня нашето стих4е. Ето ти линкче- https://writecraft.io/
« Последна публикация от Eamon - Април 29, 2019, 21:25:40 pm »
Така е, всеки гледа в различни посоки. Все още виждам 2-3 в социалните мрежи, но дали минават насам :( трудно е да се каже. Вълшебното островче все още съществува, което е повече от прекрасно. Трябваше поне едно събиране да си направим преди всеки да заживее в своя собствен бетонен свят. Сигурен съм, че щеше да има доста желаещи да присъстват. Далеч остана 2006, когато се регистрирах.. почти 13 години и много, много спомени, ехххх Геоооо хубаво си ни беше тук :(
« Последна публикация от Gentiana - Април 28, 2019, 21:07:55 pm »
И аз така И мноооого се радвам да те "видя" отново тук, Любо. Нали това си беше нашето вълшебно островче в този жесток свят от бетон и метал, който бавно превзе всичко. Почти Жалкото е, че децата пораснаха и се разпиляха, но съм сигурна,че и други минават като нас тук, дори и да не пишат. Стих4е ком винаги ще бъде магия.