Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Юни 30, 2006, 16:49:19 pm
-
По - бързо,
по - далече,
завинаги,
не се завръщай в себе си...
Моторът под теб
тръпне ,
готов за дълъг път.
Блести металът,
по-горещ от очите ти...
Горивото в кръвта ти ...
Спомените врят...
Под шлема прекрасно
се скриват сълзите, нали?
Кой ще види плачеш ли
или се смееш сега?!
Възсядаш любимеца
и вече нямаш търпение
да излетиш на скорост,
да се надбягваш до тъмно
свободен с вятъра.
Пътища прашни,
далечни пътища,
магистрали от спомени,
магистрали от страст.
Като втора кожа по бедрата ти
опъват се дънките,
в джобчето им си сложил
снимката ми,
да ти напомня
в час на дива тъга за нас.
Хайде, тръгвай,
тук нищо и никой
не те задържа днес.
По пътя ще изхвърлиш
всяка хартийка,
споменче
или цвете дори.
Избягай от болката,
избягай дори от себе си.
Не се завръщай!
От всяко завръщане
много боли.
-
Побързай, чакам те... :)
-
:)Ще се срещнем там,
където се завръщат уморени
ветровете,
за кратка почивка.
Устните им са бледи,
шепот от тревите зелени
рони се по прашните им
усмивки.
Залезите ще се сменяват с утро,
утрото ще танцува лудо.
Животът,
невинен като новородено
не е ли едно голямо чудо?!