Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Април 16, 2006, 22:49:46 pm
-
Настръхнало небе -
валят копнежи
по черното лице
на земна твърд.
Зелени кълнове
на чувства
в тънки мрежи
очакват раждане.
Намират ранна смърт.
Сърцето е ловец -
капани слага
във пиков час,
на дъх от полунощ.
Примамката е нежност -
глътка само.
Зад нея е наточен,
остър нож.
Убиваме се в себе си.
Нехаем.
С кръвта си
храним прилепи.
Горим
във ада на душите си -
вселени.
С отворени очи
невинни спим.
И търсим своята
най-точна половина,
търкулнала се
по баира към смъртта.
Живот - красиво цвете,
той я спира
и я споява с нас
във миг на самота.
-
много ми харесва ;) не знам защо, но като го чета , имам чувството че тези ,,капани на сърцето"са ми доста познати....
-
[usmivkaa] всички ги познаваме
благодаря [shame]
-
Не стигат цветята,не стигат думите,всичко изречено е слабо казано за стиховете ти. [wish all my love] [flowers] [flowers] [flowers]
-
[ooooo] О, Тони, недей така, стихове като стихове... [shame] [inlovee]
Благодаря ти, мила, за високата оценка. Много мило от твоя страна.
:flyingkiss:
-
страхотно е!пак успя да ме разчувстваш:)
-
пак успя да ме разчувстваш:)
тя винаги успява [flowers]
поздрави и почитания отново, Gentiana
-
Благодаря ви, момичета!
=:) [hugs and kisses] [wish all my love] [heart-4eta]
-
В твойте капани често влизам,
и до кръв се дърпам, аз да се спася...
Ти никога не ме помилва,
сърце от камък и прогнила плът...
Ти никога не се смили наистина...
защо те искам и те търся със сълзи...
И никога не съм обичала...
както теб обичам в ужас, в бури от лъжи...
И в капаните ти все попадам...
Съд от който няма да избягам аз.
Твоето сърце и моето сърце във пламък.
Няма да дочакам този час!!!!
-
В капаните ми влизаш... Може би...
Но аз и себе си във тях улавям.
Кървя до теб. И мене ме боли.
И кървави следи в нощта оставям.
Смилявам се, но не признавам.Ти прости.
Ако призная, че съм слаб, ще те загубя.
Когато теб ранявам, в мен сърце крещи,
че съм чудовище-жестоко, грубо.
Обичам те. Обичам те. Помни.
Ще ти го кажа само днес и ще забравя.
Отново ще те мъча до зори,
когато с теб любов дивашки правя.
-
В капаните ми влизаш... Може би...
Но аз и себе си във тях улавям.
Кървя до теб. И мене ме боли.
И кървави следи в нощта оставям.
Смилявам се, но не признавам.Ти прости.
Ако призная, че съм слаб, ще те загубя.
Когато теб ранявам, в мен сърце крещи,
че съм чудовище-жестоко, грубо.
Обичам те. Обичам те. Помни.
Ще ти го кажа само днес и ще забравя.
Отново ще те мъча до зори,
когато с теб любов дивашки правя.
Измъчвай ме, измъчвай ме до смърт..
Аз искам тази болка,
защото те обичам !
Измъчвай ме, но мойте чувства няма да умрат,
защото аз ги пазя,
пред теб отричам.
Ти в своите капани
ме затваряш.
Робиня да съм на едно сърце голямо...
В което много болка има...
но и мъничко любов остана.
В твойте капани аз сама съм влизала...
Знаеш го нали?!
И когато там за дълго съм оставала...
Ти щастлив си бил....
като преди.
[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
-
В капаните ми влизаш... Може би...
Но аз и себе си във тях улавям.
Кървя до теб. И мене ме боли.
И кървави следи в нощта оставям.
Смилявам се, но не признавам.Ти прости.
Ако призная, че съм слаб, ще те загубя.
Когато теб ранявам, в мен сърце крещи,
че съм чудовище-жестоко, грубо.
Обичам те. Обичам те. Помни.
Ще ти го кажа само днес и ще забравя.
Отново ще те мъча до зори,
когато с теб любов дивашки правя.
Измъчвай ме, измъчвай ме до смърт..
Аз искам тази болка,
защото те обичам !
Измъчвай ме, но мойте чувства няма да умрат,
защото аз ги пазя,
пред теб отричам.
Ти в своите капани
ме затваряш.
Робиня да съм на едно сърце голямо...
В което много болка има...
но и мъничко любов остана.
В твойте капани аз сама съм влизала...
Знаеш го нали?!
И когато там за дълго съм оставала...
Ти щастлив си бил....
като преди.
[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
Любов и болка - неразривна сплав.
Обичам те до болка - диво, лудо.
Ти моя карма, слънце, благослов,
отровно семе, малко, нежно чудо.
Робиня си ми, но и аз съм роб-
когато те докосвам, аз умирам
и знам, че твой съм до смъртта, до гроб.
Капаните ми са излишни- сам разбирам.
:)