Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Април 04, 2006, 01:29:37 am
-
Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти. Сълза
пада в тъмното... Свети лицето.
Няма време, пространство и бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.
-
чуй туптящото сърце,
виж ръцете ми трептящи
и обвитото във мрак лице
никога не знаело изящество.
чуй гласа ми,думите развлачени,
дикцията,тембъра-кодирани
нивга ненамиращи слушатели,
в нищото се спирам.,тихото раздирам..
И събирам във душата мъките,
в разума си крия спомени,
утешавах се в разлъките
от живота ми прогонени.
Вярвах даже и в неверното,
чудесата бяха мое хоби,
гледайки небето,черното
вземах от луната проби.
Плувах с въздуха разлъчен,
дишах,спирах и се мъчех,да хвана аз лъчите слънчеви
.............а хванах сал звезди измъчени.....
-
не можах да видя твоето лице,
не можах да зърна твоите очи,
и не хванах твоите ръце-
ти от мен се криеш,но кажи..
блестят сълзи по твоите очи,
очи блестят и те като сълзите
аз милвам вятърни коси,
които си развяла до звездите,но кажи...
от любовта боли ли те,
и мъките горят ли те?
и нощите и дните се нижат тамо в миг,
часовникът отмерва 2 часа,и вик,
и глух стон и стенание
излизат от устните с отрова
но знай-че любовта е нова,
приемаш ли я или не
вървя с разтворени ръце...към бога
но кажи,но кажи....
-
Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти. Сълза
пада в тъмното... Свети лицето.
Няма време, пространство и бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.
Поредния шедьовър от твоя страна. :)
-
Знаеш ли, този път съм съгласна с теб [shame]
И аз си го харесвам. Отдавна не беше се получавало толкова добре , без да е банално и скучно.Снощи имах някакво просветление.
Благодаря. :)
-
Ами и аз , както винаги , мисля същото :)
Наистина е много силно.. Поне на мен ми въздейства много.. Особено тази част :
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
И аз благодаря, че пишеш така, че да ме зарадваш всеки път [ihuuu]
-
Лаская се, че мога да те зарадвам с нещо :)
Но не е ли време и ти да ни зарадваш на свой ред?
Като че ли в последно време не съм чела нищо твое.
Да не ти избяга музата? [mhmm] [sad3]
-
Ами...И да,и не... В смисъл- имам си и идеи и човек , който ме вдъхновява , но прекарвам прекалено много време в чат(за което ще се карам със себе си в скоро време,но това е друга тема :) ) и шляене по улиците и не ми остава време да пиша...Но имам няколко незавършени работи,които може да постна , само да ги пооправя и довърша :)
-
Много,много силно и завладяващо.Разтресе ме из основи.Благодаря ,че те познавам.Благодаря ти!
:kissoflove: [I love you] :flowers:
-
Отново ме караш да потръпвам, когато чета... Толкова силно и толкова завладяващо, че думите ми не могат да изразят това, което чувствам... Благодаря, че те има и че мога да се докасна до твоя свят... [cvetee] [inloveee] :kissoflove:
-
[shame] Момичета,не ме карайте да се червя...Всяка една от нас е уникална по- своему и всяка от вас също е едно малко бижу.Но това, че мислите така, ме прави щастлива и аз ви благодаря на свой ред за високата оценка.
:kissoflove: [wish all my love]
-
чуй туптящото сърце,
виж ръцете ми трептящи
и обвитото във мрак лице
никога не знаело изящество.
чуй гласа ми,думите развлачени,
дикцията,тембъра-кодирани
нивга ненамиращи слушатели,
в нищото се спирам,тихото раздирам...
И събирам във душата мъките,
в разума си крия спомени,
утешавах се в разлъките
от живота ми прогонени.
Вярвах даже и в неверното,
чудесата бяха мое хоби,
гледайки небето,черното
вземах от луната проби.
Плувах с въздуха разлъчен,
дишах,спирах и се мъчех да хвана аз лъчите слънчеви
.............а хванах сал звезди измъчени.....
звезди измъчени...ти остави ги да починат.
Във вазата ги натопи като цветя.
Ще разцъфтят, от слънчев лъч по - силно
и ще огреят нежно твоята душа.
:)
-
Какви цветя?! Във счупената ваза
има само кал. Сърце преситено от жал
ще счупи тази зла зараза... Светът ме е предал!!
В очите без зеници аз слънцето тъй жарко скрих...
Ще разцъфтят сал тръни и бодил...от моята неволя пили?:):)
-
Сам казваш, че и тръните цъфтят...
Понякога и с цветове така красиви.
Човекът е вселена - малък свят.
Да бъде тъжен хич не му отива.
В зениците ти слънце...Погледни -
и в счупената ваза стръкче нежно
протяга се към слънцето, трепти
на устните усмивка белоснежна.
Не си предаден-този свят е луд,
забързан, в нещо там вглъбен и нервен,
понякога умирайки от студ,
затворен в себе си като в консерва.
Но нещо винаги се случва, предстои-
след черни дни, животът става розов.
Така че свиркай си и с жар напред върви
напук на делничната сива, скучна проза!
:)
-
:) [lol]
-
[usmivkaa]
-
Ами...И да,и не... В смисъл- имам си и идеи и човек , който ме вдъхновява , но прекарвам прекалено много време в чат(за което ще се карам със себе си в скоро време,но това е друга тема :) ) и шляене по улиците и не ми остава време да пиша...Но имам няколко незавършени работи,които може да постна , само да ги пооправя и довърша :)
Нормално е да прекарваш много време в чат , или по - точно, би трябвало да не е в чат а в жив контакт с обекта на чата.Тогава и стиховете сами ще се напишат в главата ти :)
Само ще трябва да ги запомниш и да ни ги подариш [namigG]
-
Ами то е по-много и от двете :)
През деня нанякъде , вечерта - чат :}
Но вече са се заформили няколко нещица в не особено пълната ми главица :}
Обещавам в скоро да ви потормозя с "творбите" си :> [lol]
-
Непременно [lol] :)
-
Както винаги-прекрасно.много ми харесва! [plqs plqs] [cvetee]
-
:) :flyingkiss:
-
:arrow: възстановено