Аз съм твоята любов красива,
аз съм твойта нежна синева,
ти от мен не можеш да се скриеш
и безмълвем да си тръгнеш след това....
Ти бесилен пак оставаш,
победен от моята любов,
ти не искаш пак да продължиш да страдаш,
защото само аз съм твоята любов...
И животът ти без мен е невъзможен,
няма път за теб без мен сега..
Аз съм тази ,дето те накара,
да изгаряш даже и в нощта....
Ех, Любо [confused]
Живеем в объркано и нервно време и самите ние сме такива.
Трудно е да бъдеш Човек, трудно е да опазиш ценните за теб неща и хора.
Често грешим, често нараняваме...
И нас ни нараняват.
Но аз мисля, че истински стойностното остава, че това, с което е свързана душата ти, дори да си отиде, отново ще се връща.
Защото да разкъсаш тази връзка е прекалено болезнено
И не всеки може да го направи.
А аз ще бъда винаги такава, каквато съм :)
каквото и да ми струва това :)
Вярвам, че и ти можеш и ще бъдеш