Твоето форумче

Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Март 12, 2006, 20:53:24 pm

Титла: Крачка, две след смъртта - диптих
Публикувано от: Gentiana в Март 12, 2006, 20:53:24 pm
1.
Роса - чиста вода
под небе като сянка на птица.
Цигулка от оникс
в ръцете на дева - светица.
Планински горд връх,
в най-високата точка е раят.
Растат ми криле.
Вече пътя нагоре го зная.
Карамфили в кръвта -
на горчива поляна ухаят.
Бере ги смъртта,
обича ги,
нежна е,
знае
как под кожата моя
да се вмъкне,
да ме приласкае,
да и стана любов
и за други,
за теб
да нехая.


2.
Ноти сребърни
в чашата на тишината
пия жадно, боли,
тази болка ми сгрява душата.
С мен ела!
Забрави свойта гордост
и мъжки комплекси.
Моя сродна душа,
превключи
на природни рефлекси.
Нека станем едно -
там, в прегръдките на пустотата.
Не е страшно, нали?!...
Аз и ти в нещо много познато.
Има само един начин
с мен да останеш,
да бъдеш...
Моя нежна съдба.
Моя същност
и тежка присъда.
Дай ми свойто сърце
и вземи мойто-
нека в тебе да бие!
Крачка, две след смъртта,
моя обич,
жестока морийо.







Титла: Re: Крачка, две след смъртта - диптих
Публикувано от: Ангелче в Март 12, 2006, 21:14:32 pm
Всяка крачка ще е глътка от тъгата,
ръцете ми треперещи ще те прегръщат и в смъртта...
Всяка сълза дошла от душата
ще те мие, като утринна,свежа роса!
Не гледай към пътя, безкрайно ще бъде,
негова аз съм ,на неговите стъпки образец...
Припомни ми кога съм тръгнала...
и превърнала съм те в светец.
Титла: Re: Крачка, две след смъртта - диптих
Публикувано от: Gentiana в Март 12, 2006, 21:37:46 pm
Не искам да ставам светец,
искам да съм част от тебе
и ти се оставям - бъди част от мен.
Времето от нас своето ще си вземе,
ще ни остави само нашите души.
Пътят е дълъг, когато си сам в мрака,
когато се влачиш като сянка на грях.
Горещите ми устни в кръвта ти ще стенат
до онзи миг, в който ще се превърнем в прах.

 [heart__] :)