Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Март 02, 2006, 02:32:52 am
-
Новолуние...
Мислите ми спят
върху бялото рамо на тъгата.
Косите си
от разплакани облаци
тя разплита
и люлее нощта.
Късно е...
Или може би рано.
Два след полунощ.
Тишина...
Руша и себе си разрушавам -
това е цената да бъдеш лош.
Да забравям и прощавам
си забранявам.
Чувствата са ненужен разкош.
В тази нощ
ще се раждам
и умирам
до първи петли...
И малко след това.
Като цвят на пустинен кактус.
Като магия.
Новолуние...
Два след полунощ.