Твоето форумче

Stih4e => Литература => Темата е започната от: mariana_fairy в Юни 16, 2015, 10:19:35 am

Титла: Подарих ти чифт крила и те учих да летиш...
Публикувано от: mariana_fairy в Юни 16, 2015, 10:19:35 am
    Добре помня началото на нашата връзка – беше придружено от джин с тоник и бира. Тогава тъкмо се бях справила с последиците от разбитото си сърце и въпреки  това не исках да имаме много общо, за да не те разочаровам. Нежеланието ми ме дърпаше назад, слагаше всевъзможни спирачки и ме караше да мисля за теб само като за приятел, до момента, в който в мен надделя стремежа да ти покажа света такъв, какъвто го виждам аз...
    Подарих ти чифт крила и те учих да летиш... всеки ден, всяка нощ. И добре си спомням, че ти харесваше. Хубаво е да споделяш света си с някого. Хубаво е да не те е страх. И така известно време – много ли, малко ли, никой не може да каже. Отдадеността ми към теб се превърна в привързаност. Може би, защото ми харесваше да се оглеждам в очите ти, може би, защото имах нужда от някой като теб.
     Дойде време, в което крилата, които ти дадох те отдалечиха от мен. Издигнаха те, не в действителност, но в ума и в сърцето ти – със сигурност. Тогава загуби способността да ми говориш, стана ням и само понякога усещах топлината на отрудените ти ръце. Разстоянието растеше с такава бясна скорост, че между нас остана бездна и въпреки плахите опити и на двамата да се достигнем вече беше късно.    Арогантността и студът те превзеха, моят инат не отстъпваше. Мълчанието вече беше враждебно. Не можех да чуя думите в ума ти, които друг път се изписваха в сърцето ми. Вината беше обща.
     Загуби ме...
     Белезите от предходните ми връзки ме бяха научили да си тръгвам с достойнство и макар да него показах думите и съжаленията за това колко много си дал срещу моето нищо ме обидиха. Аз може да съм всякаква, но се познавам достатъчно, за да знам, че когато давам, давам всичко, от сърце, без да мисля, срещу целия свят, без да се интересувам от хорското мнение, без да бъда егоист, слагайки себе си на последно място. Явно ти не го видя. Тръгвам..., тръгвам, както съм дошла – с цялата вътрешна свобода, със сърцето си, умът си и делата си.
Ти може би още не разбираш какво си загубил, може би не усещаш празнината, може би ти е все тая или се тешиш с алкохол и приятели. Аз не знам, а и не знам дали искам да знам. Но това, което искам е да излея цялата тъга, която е в мен и да си тръгна, без лоши чувства.
     Оставям ти крилете, едва ли ще ти трябват щом мен ме няма...
     Тръгвам...

Титла: Re: Подарих ти чифт крила и те учих да летиш...
Публикувано от: NoMore в Август 31, 2016, 01:23:24 am
Пътуваш ли още ?
Титла: Re: Подарих ти чифт крила и те учих да летиш...
Публикувано от: mariana_fairy в Август 31, 2016, 07:26:36 am
Пътувам... :) Драго ми е да те видя тук. Как са нещата около теб?
Титла: Re: Подарих ти чифт крила и те учих да летиш...
Публикувано от: NoMore в Септември 02, 2016, 02:13:23 am
И аз пътувам ... за някъде... ей така ...безцелно :)
Надявам се да изскочи някой ангел от някъде и да се спъне в мен :D
Толкова ли бързо пораснахме :)
Ще отлетя на някъде.

https://www.youtube.com/watch?v=gf1SEjPGt0M (https://www.youtube.com/watch?v=gf1SEjPGt0M)

Поздрав