редактор: Надежда Христова
http://dnes.dir.bg
Да си болен е лошо, но да си възрастен и болен, и то в България, си е чиста катастрофа. Това е по-фатално, отколкото да живееш в Столипиново например, пише в свой коментар кореспондент на Дойче Веле.
Макар възрастните българи междувременно да са преобладаващата част от населението, средата им упорито си затваря очите за техните потребности и проблеми. Те са незабележими за обществото, защото са принудени, също както инвалидите по рождение, да си стоят вкъщи, приковани към леглото и стола.
Дори току-що павирани улици и пешеходни зони не предлагат снижени прагове на тротоари или рампи за движението на инвалидни колички. Общественият транспорт е крайно враждебен към хората на възраст, защото за ползването му са нужни гъвкавост и атлетичност. Медицинското обслужване, чиито основни потребители са по-възрастните, не показва ни най-малка готовност да се съобрази с този факт.
Да не дава Господ да имате близък с инсулт, живеещ в сграда без асансьор. Линейката от "Пирогов" пристига (ако имате късмет навреме), а персоналът й ви задава въпроса: "Кого ще извикате, за да пренесе болния (на ръце) до колата?"
Не по-малък проблем е да намерите помощник-нотариус, който ще се съгласи да дойде в дома на възрастен човек, за да удостовери подписа му под пълномощното. А пълномощни вече искат на най-невероятни места: например, за да платите някаква месечна такса или за "да активирате услугата получаване на банкови извлечения по електронен път".
Администрацията и банковите услуги са неизчерпаема тема на разговор. Организацията на обслужване явно е създавана от хора, радващи се на вечна младост, които нито за миг не допускат мисълта, че някой ден и на тях може да им се наложи да ползват същите тези "услуги". Добре поне, че новопостроените сгради в страната, които биха стигнали за три Българии или за страна с прираста на Китай, може и да бъдат "преоформени" в старчески домове по необходимост, коментира още Дойче Веле.