Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Февруари 08, 2006, 13:09:26 pm
-
Сълзата на Дявола
В окото на мойто сърце...
Разлива се в розово.
Горчи... Прокълнато небе.
Крилете на гарвани
Ръцете ми сменят. Крещят
Наранени душите им.
Умират в кръвта ми от глад.
Трошички се ронят.
Студено е.
Тъжна Луна
На арфа разсвирва се.
Скитам под нея сама.
Събирам си ноти.
Като гъби след дъжд растат.
Вали дъжд от спомени.
Превръщам се в ябълков цвят.
Ела! Откъсни ме!
Пролетта в теб ще разцъфти.
И нищо, че сълзата на Дявола
В окото на сърцето ми
Още горчи.
-
Това не ми допадна особено.Започва много интересно със "Сълзата на Дявола",но по-нататък малко... губи ми се идеята.Надявам се никой да не се засегне от мнението ми:)
-
Радвам се,че те е накарало да се замислиш.
Не се засягам от мнението ти.
Права си, че е мъгливо и шантаво.
Но така си ми харесва [lol] [lol] [lol]
[namigG]