Твоето форумче
Stih4e => Забавна поезия => Темата е започната от: beliqt_ricar в Януари 26, 2011, 21:38:10 pm
-
Целуни ме скъпи ,
напук на нашите напук.
Извинявай за тези големи мъки ,
тайничко да дойдеш до тук.
Целуни ме преди мама да ни види ,
че метлата по тебе ще запали.
Приготвила е купа със стафиди
в гореща вода хубаво да те подпали.
За татко да не говорим.
Не спира всеки ден да ми нарежда ,
не те харесва и постоянно спорим
и час след час пушката си зарежда.
Няма да те пусна мила
и пред баща ти ще застана.
Ще му кажа , че си моята кобила
и при теб завинаги ще остана.
Татко няма да те разбере
и пушката ще заблести.
С мен отново ще се заяде ,
а теб ще тръгне да те гърми.
Не може ли тук да остана ,
на прохладната тераса
и на четири очи ще застана ,
но не ми прави тази гримаса.
Не , скъпи , опасно е тук ,
може да заспиш вечен сън ,
че от съседната къща с чук
комшийката дебне навън.
За крадец ще те вземе
и с чука ще те подгони.
Една минута ще й отнеме ,
с бързи крачки тебе да догони.
А с любовта ни какво ще стане?
Как ще продължим напред?
От хубавите мигове спомен ще остане.
А за в бъдеще? Какво? Дай ми съвет.
Чакай ме утре призори ,
на нашето място в пущинака.
Прекрасна изненада ми направи ,
а аз ще дойда заедно с кадилака.