Твоето форумче

Stih4e => Литература => Темата е започната от: chocolate_fairy в Март 16, 2009, 23:13:19 pm

Титла: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Март 16, 2009, 23:13:19 pm
Познавам те, а никога не съм те виждала. Винаги имам смелост да съм около теб, но никога да те докосна или да ти дам лице.
Дадох ти кътче от себе си, което превърнах в твой кабинет. В него имаш широко писалище от орех, на което ти оставих пишещата машина от антикварния магазин на главната улица, удобен стол, зад който ти измислих френски прозорец – огромен - от край до край, а там, отвъд него е градината на Нерон. (Исках да ти дам светлината и прелестта за да те докосват, за да те вдъхновяват.) Прибрах в краищата му тежки пурпурни, кадифени завеси, които да пускаш, когато имаш нужда от уединение. Погрижих се да ти е удобно, когато умората ти се отбие на гости. Две удобни кресла в страни на малка махагонова масичка в центъра на просторния кабинет. Мека кожа под масичката, за да може когато си събуеш домашните кафеви пантофи, да не ти изстиват стъпалата. Стените ти направих библиотека. От пода до тавана, две стени една срещу друга – хиляди книги, и разбира се стълбички с релси, за да можеш да ги стигаш. Малка масичка в лявото свободно пространство с висока тънка ваза отгоре, в която ти аранжирах сухи цветя. Сама ги търсих из полето, сама ги изсуших и лакирах, сама им вдъхнах ароматна романтика. И пиано поисках да имаш. Обожавам тъгата на музиката ти. Оставих го в дясното празно пространство. Украсих го отгоре с малка кошничка с изсушени листенца от рози, които събирах от букетите на несбъднати любови.
Така те устроих в света си. Искам да си винаги близо до мен. Искам да знаам, че когато в безсънните нощи не мога да намеря покой в мислите си, мога да отварям тихо врата на кабинета ти, да се промъквам по светлия паркет (по розовите си хавлиени чорапки) тихичко и да се свивам на кълбо в едно от креслата, за да съзерцавам гърба на стола, който си завъртял към прозореца и да знам, че разговаряш със звездите. Да се унасям бавно. В съня си да чувам тихото щракане върху пишещата машина. Да сънувам ръцете ти, дългите ти нежни пръсти. Никога не знам за какво пишеш, но винаги се опитвам да си представя мислите ти.
Ти си моята утеха. Когато ми се плаче тичам при тебе, отварям с трясък вратата и се хвърлям по лице на земята на меката кожа, под махагоновата масичка, и чакам да почувтвам ръцтете ти върху клавишите. Когато ги разплачеш, плача с тях, чувствам те толкова близък, толкова мой. И когато бурята в очите ми отмине, зная че си там, в сянката до пияното и ме гледаш и ме галиш с поглед и зная, че ме разбираш, че знаеш всичко, без да искаш, защото аз вече съм ти разказала, без думи, само с чувства.  
Понякога, когато не си в кабинета, влизам, обувам пантофите ти, които са ми два пъти по-големи, събличам дрехите си и обличам домашния ти халат, който винаги оставяш на старомодната дървена закачалка (от антикварния магазин на долната улица) до вратата. Толкова е мек и ухае на теб. Увивам се в него, малко ми се влачи. Завръзвам дългия му колан и пристъпвам бавно към шаха. Играта ни е от месеци, а моите фигури са на половина, по-добър си, но съм ти слабост и не бързаш да ме победиш. Знаеш, че ще стана по-добра ако имаш търпение в играта с мен. Офицерът ти е заплашил моята царица, и буди размисли как се стигна до тук. Понякога не играя, само разглеждам фигурките коя къде е, представям си играта преди и за напред и оставям да отлежи в главата ми. Сядам на стола ти зад писалището. Усещам аромата на мислите ти, усещам душата ти, докосвам писалката с която пишеш, обичам топлотата й и въпреки, че аз ти я избрах, знам, че я харесваш и обичаш и заради това още повече я обичам. Отпускам главата си назад и си мисля за теб, къде си и какво ли правиш. Обичам, когато си отварям очите да те виждам облегнат с рамо на вратата. Ръцете ти са в джобовете на кафевия ти панталон. Облякъл си любимия ми безръкавен тъмно кафяв пуловер с кехлибарени ромбчета върху любимата ми бледо бежава риза, разбира се с разкопчани копчета на ръкавите, които са небрежно запретнати нагоре. Никога не виждам лицето ти, то винаги е в сянка, но чувствам погледа ти, виждащ в мен не само жената, но и човекът, който може да те усмихне. Зная, че не си истински, може би дори не съществуваш такъв, а безкрайно различен, но това си ти за мен и дори някога животът да ни срещне, предчувствам, че единственото което ще се случи, е да ти дам лице.


На мъжът, който не познавам лично, но е безкрайно специален за мен.  
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: Adventure в Март 17, 2009, 00:18:38 am
Впечатлен съм, зайче. :) Красиво, силно и сякаш истинско... Изведнъж в главата ми изплува: "Има две трагедии в живота: едната е да загубиш най-съкровеното си желание, другата е да го постигнеш" - Джордж Бърнард Шоу  [inlovee]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: Annyyy в Март 17, 2009, 07:11:24 am
 :) Танцуваш по ръбчето между реалното и нереалното [bravisimo]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Март 17, 2009, 10:18:58 am
Зайче, благодаря ти  [inlovee] И Джордж Шоу е прав, магията в желанията и мечтите е в тяхната романтика на преследването  [heart__]

Ани, мила  [heart__], наистина е по ръбчето. Този човек съществува реално, но за мен е само образ от мисли и усещания. Прегръдки  [heart__]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: SimonaShtonova в Март 17, 2009, 17:20:01 pm
Прекрасно е, Рали  [heart__] МНОГО ми хареса!  [heart__]
 [evala]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Март 18, 2009, 10:08:28 am
 [inlovee] Мони, радвам се че ми отделяш време  [heart__]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: dylgokoska в Март 18, 2009, 17:37:12 pm
Право в десятката целиш с това прозиведение,chocolate_fairy! Искрени поздрави, за написаното и..благодаря, че с него изпрати вълшебство при мен :)
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Март 18, 2009, 20:38:46 pm
 [heart__] Стопли ме много. Благодаря ти за милия коментар, дългокоска  [inlovee]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: Gentiana в Март 19, 2009, 18:35:03 pm
 :) [cvetee]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: vOsYcHnA_pRiNcEsA в Март 19, 2009, 18:39:26 pm
Не съм го чела, но ми направи впечатление заглавието. Не се ли пише КОГОТО? Ще ме прощавате за грубата намеса, надявам се. :)
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: nedka141 в Март 19, 2009, 18:41:30 pm
страхотно е
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Март 19, 2009, 20:19:55 pm
Гео, горещи благодарности, че ми отдели време  [heart__]
Недка, много ме радва, че ти е харесало  [inlovee]

Принцесо, привет :) Водена от езиковия усет, който неимвнуемо си развила, имаш право. От моя гледна точка не е толкова просто. Логичното местоимение е КОГОТО, но аз съм избрала относителното местоимение КОЙТО производно от въпросителното местоимение КОЙ. Известно ви е, че при местоименията в нашия език са запазени остатъци от стари разрушени падежни форми (най-просто казано). Тези стари падежни форми в съвременния български книжовен език са допустими само в мъжки род, единствено число, което позволява на старата падежна форма на въпросителното местоимение КОЙ и неговите производни да се използва и днес, но само ако: означава лице; е мъжки род, единствено число; е местоимение съществително.
Тази част от граматиката я минах отдавна, та може и да съм в грешка, прощавайте ако е така. Ще трябва да прочета новите граматични правила, ако това вече не е в сила (това съвсем сериозно)
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: vOsYcHnA_pRiNcEsA в Март 19, 2009, 22:52:32 pm
Просто забелязах и реших, че е редно да споделя. Останалото е ваше решение и право. :)
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: kouman в Март 23, 2009, 17:42:58 pm
Просто е невероятно [rolleyes]...нямам какво повече да кажа ...толкова топло и истинско!!! [love]Страшна си !
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Март 23, 2009, 17:50:00 pm
Безкрайно много ме зарадва с коментар kouman  [inlovee]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: kouman в Март 23, 2009, 17:53:34 pm
Това е истина ...произведението е гениално просто!Направо саъм дълбоко очарована  :)
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: rado в Март 31, 2009, 10:32:20 am
 :) Хубаво е, моето момиче. Чудесен образ си изваяла.
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Март 31, 2009, 11:35:59 am
Tвоята оценка ми е много скъпа  [heart__]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Април 03, 2009, 16:10:03 pm
Премазана съм от умора, пулсът ми бие тъпо в слепоочията. Тъкмо си облякох розовата пижама и скитам с рошавите си чехли по коридорите на мислите си, когато чувам щракането на машината в кабинета ти. Зная, че ако дойда при теб ще спреш да пишеш и ще седнеш срещу мен в удобното кресло, щеше да ме успокоиш. Това искам и така ще се и получи. Тихо открехвам дебелата дървена врата. В последния момент ми се приисква да ти донеса нещо ново и го откривам в един спомен от едно слънчево лято. Бях го купила малко преди глупавия си бал, така и не намирах повод да го използвам и само стоеше на бюрото ми да събира праха – перо за писане с малка сребърна мастилница. Сякаш някога съм имала някакви налудничави романтични идеи да ги използвам. Винаги съм намирала някаква романтика в безсмислените вещи и за това само ги събирам, като плюшко, както казва баба. Оставям ти ги на бюрото. Ти се облягаш назад, така че лицето ти потъва в сянката на прозореца зад теб, а светлината на малката газена лампичка, която много харесах в един хотел в Троян и поисках да имаш, хвърля танцуваща светлина само върху ръцете ти, скръстени спокойно върху гърдите. Не казваш нищо за перото и мастилницата, свикнал си да ти мъкна всякакви неща, които по една или друга причина харесвам, нали и самия теб взех така. „Знам, че не обичаш да пуша в кабинета ти, но днес ще направим изключение” – ти прошепвам докато сядам върху сгънатите си крака на мекото кресло.
„Тази вечер няма да играем шах... не ми се мълчи” мисля си аз, а ти само кимваш в тъмното и се надигаш. Отбягваш светлината на лампичката, минаваш покрай бюрото и сядаш на удобното кресло срещу мен. Винаги си толкова спокоен, толкова уравновесен, успокояваш бесовете ми само с присъствието си.
„Утре трябва да отида най-накрая, а ме е страх. Не си мисли, че за мен не е важно да знам, но някак си ако отложа, страшното няма да дойде, поне не толкова скоро? А ако никога не отида? Да, знам, имаш право, да не ставам глупава. Но само си помисли, ако не знам страшната истина, може би ще живея по-спокойно. А и може ли да се живее с тази истина? Мога ли да бъда същата ако знам окончателната диагноза? Знаеш, че не съм се чувствала толкова объркана, откогато изживях ужасът на най-големите си страхове. Сега и това. Няма ли почивен ден тъгата? Знаеш ли, може би няма да отида утре, може първо да видя света и после да седна срещу истината и да я изслушам. Страх ме е разбираш ли? Страх ме е да не би да се променя. Страх ме е да не се загубя.” Не виждах лицето ти, но знаех, че ме гледаш без да мигаш. Подпрял си единия си крак на коляното на другия, а пръстите на ръцете ти се докосват. Зная, че ме разбираш, но и зная какво си мислиш „Глупаво момиче. Това е животът. Дните идват и си отиват. Истината боли или лекува. Рискуваш да загубиш или нейния благодат или време в което раните от нея да се излекуват.” Зная го, няма и нужда да говориш. Искам само да допуша цигарата си и да събера смелост да се надигна от мекото кресло за да си тръгна. „Другия път ще ти донеса новини и минзухари, сега не ми е до цветя” Ставам от изтръпналите си крака и меко се понасям към реалността. Зная, че имам твоята подкрепа. Не съм сама. 
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: Adventure в Април 03, 2009, 19:30:37 pm
Да, зайче... не си сама. Той винаги ще бъде някъде там... И ти го знаеш.  :)

Невероятно хубави редове  [inlovee]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Април 03, 2009, 22:28:07 pm
Благодаря ти Зайо  [gu6]  [heart__]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: Creep в Януари 31, 2010, 18:50:53 pm
Ах....ах....този великолепен разказ в съчетание на една много любовна песен, ме унесоха в друг сеят...... [cvetee]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: chocolate_fairy в Януари 31, 2010, 18:59:46 pm
Днеска измъкна много забравени спомени. Благодаря ти  [heart__]
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: kirito в Юни 10, 2014, 23:10:04 pm
Не се сдържах! Това е уникален, гениален текст! Ако някой ден, някой ме попита- кой заслужава Нобелова награда за литература, ще отговоря- авторът на това произведение! Искрени адмирации!
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: NoMore в Юли 18, 2014, 02:45:32 am
Много замечтано :)
Титла: Re: За теб, който не познавам
Публикувано от: Creep в Август 03, 2016, 02:00:44 am
 :)