Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Януари 06, 2006, 14:04:53 pm
-
Тези снежинки ми напомнят вишнев цвят,
в косите на пролетна богиня.
Студени са, нямат неговия аромат.
Днес се чувствам като просекиня.
Моля зимата да ми подари сърце.
Моето, кой знае защо изстина.
Превърна се в студено слънце в сиво небе.
С него и всичко мое си замина.
Боси са стъпките на душата ми. Път
няма отъпкан, по който да мина.
Рисува параболи болка в нежната ми плът.
Не исках...Но се случи...Карантина.
Сънувам вишнев цвят и плача от нежност.
Плахи листчета капят по лицето.
Вишневи бели снежинки - красота снежна.
Може ли със сняг да стоплиш сърцето?!
-
:flowers:
-
боси стъпки в розовата тишина,
аромат, цъфти японска вишна,
чудно е защо цъфти, сама,
зимата, когато просто е излишна,
непотребна, скрита е от всички,
и от някой във саксия засадена,
и текат сълзинките - рекички,
за тъгата ти май си родена ...
-
Тъгата е ефирната ми дреха.
Къса се, нова ми обличаш ти.
Май ти харесвам в нея.Утеха
не носят дългите, делнични дни.
Само нощите ми са нежни и красиви.
Само тогава съм принцеса, но в съня.
Прав си, тъгата много ми отива.
С пълни шепи ми носиш вишни от тишина.