Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Януари 03, 2006, 18:52:03 pm
-
Всяка стъпка по паважа на вечерта
има сянка и на илюзия прилича.
Странен цвят на прекипяла бяла тъга.
В тишината вятърът свое стихче срича.
Впечатляващо нежно е...Просто от душа.
Клоните на дърветата тихо плачат.
Искам днес да се разхождам сама, ей така-
докато в джобчето ми се кротне здрачът.
Някакво бледо чувство ме следва и мълчи.
През пръстите на небе сиво изтича
умората , тръпка гадна, която горчи,
нещо, което никак не го обичам.
На запад розово-бели облаци цъфтят,
приличат на усмивки на клоун тъжен.
От тях ли слиза тъгата в моя малък свят?!
Търся нежен поглед. Така ми е нужен.
Може би със своята ласка той ще стопи
ледената непоносимост в кръвта ми.
Нежен поглед... Далечни, красиви очи...
Илюзия...Нещо като вълна цунами.
-
[bravisimo]
-
[heart__] [usmivkaa] [heart__]
-
Браво, още едно невероятно твое творение [bravisimo]
-
[cvetee] Красиво както винаги!
-
[heart__] [hugs and kisses] [heart__]