Ами, аз май ще бъда първа...
Това се случи един-два дена преди да си замина за София. Бяхме излезли на разходка с мои приятелки и пресичахме пешеходната пътека и сме вече по средата ,когато един полицай ни видя ,че сме на пътя ,но не ни даде да преминем... Даже с цялото си нахалство пибиткаше да се махнем по-бързо от пътеката. Кажете ми това на какво прилича? Той като човек на реда трябва да е пример на народа , да е образец в обществото ... а самия той нарушава правилата по пътищата... Бях възмутена а и не само аз... как е възможно това да се случва в България и то посред бял ден... [oops] [evil]?
Иска ми се да го познавах за да му кажа в лицето какъв нещастник е ! [evil] [confused]
Ще доживеем ли?
дата : 1 юни 2008 г. 9:17 ч., автор : Йосиф Перец, Про и Анти /actualno.com
(http://i.actualno.com/club.bg/files/2006/06/01/ec91cc786b.jpg)
На 2 юни се прекланяме пред подвига на Христо Ботев. Преди 122 години безсмъртният поет и революционер даде живота си за свободата на Отечеството. И на този 2 юни ще почетем неговата памет, макар и да не е кръгла годишнина.
Затова пък има една кръгла годишнина, която е повод не за гордост, а за срам. Точно преди 60 години ние, учениците от ХI прогимназия, под строй бяхме заведени на близкия площад в центъра на София.
Свиреше духова музика, някой прочете тържествено слово и бе положен основният камък за паметник на Ботев. Беше 1948-а, един век след героичната гибел на поета. Странно време. Комунистическият терор вилнееше с пълна сила, но режимът все още не бе станал напълно тоталитарен, в училищните коридори още висяха портретите на Отец Паисий, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Левски, Ботев.
Година-две след това техните ликове щяха да бъдат сменени с мутрите на членовете на политбюрата - нашето и съветското.
И така, основният камък бе на мястото си. Чакахме паметника. След десетина години камъкът бе преместен с няколко метра поради реконструкция на движението на площада. Но паметник все още нямаше.
Минаха десетилетия - и той се появи. Скромен, незабележим бюст. Няма нищо общо с проектите за величествен монумент, които се обсъждаха при полагането на основния камък.
През това време се построиха много паметници. Високо над столичния център вдигна шмайзера си съветският солдатин. В Борисовата градина (тогава Парк на свободата) щръкна обелискът на така наречената Братска могила. От главния вход на същата градина започна строго да ни следи монументалната фигура на Сталин.
На площад "Света Неделя" (тогава площад "Ленин") каменният Ленин ни поучаваше с вдигнат пръст. На Владайското дефиле всеки влизащ в столицата е посрещнат от войник, който, заблуден от пропагандата, бе дезертирал от фронта. На най-личното място бе изграден варварският мавзолей, в който се съхраняваше мумията на Георги Димитров.
Е, слава Богу, мавзолеят бе сринат. Както и паметниците на Сталин и Ленин. Но най-високият паметник в София - на Съветската армия - продължава да хвърля сянка върху столицата ни. Не е ли редно да има паметник на Българската войска, при това поне с метър по-висок от монумента на армията на чужда - при това вече несъществуваща - държава? Има ли друга столица, в която да е построен паметник на чужд цар, а да няма на нито един свой владетел? И в която катедралният храм да носи името на чужд пълководец?
Макар и да не е огромен, паметникът на Васил Левски е представителен. Казват, бил построен с финансовата подкрепа на чешките специалисти, пристигнали у нас да помогнат на новоосвободената държава. Достойна постъпка, още повече че с парите си не съградили паметник на техния крал Вацлав, както направили руснаците с конната статуя на Александър II.
И така, истински паметник на най-великия български поет в столицата нямаме. Защо? Само от немарливост и невежество ли? Или пък се дължи на непоносимостта на комунистите към духа на Ботев, за който свободата е най-ценното човешко притежание?
А може би причината е истинското отношение на Ботев към Русия, чиито имперски амбиции към България той бе прозрял напълно? Ето какво пише поетът в своето "Знаме" за българите, подмамени да се преселят в Бесарабия:
"...Русия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни с всичката своя немска строгост и подлост под закона на "общата повинност" и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татари, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да се върнем в своето старо отечество, изпроводи няколко черни български души, за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можиха да направят устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите тъмници, със своя Сибир и със своите 25 по гърба..."
Надявам се да доживея деня, когато в София ще се извиси истински величествен паметник на Христо Ботев. Инак... Инак напълно ще си заслужим горчивите думи на поета:
"А вий... вий сте идиоти!"
Притискат граничаря, убил турския бракониер
23 юни 2008 / News.dir.bg
Граничният полицай, който беше обвинен от Военна прокуратура за това, че простреля смъртоносно турски рибар-бракониер, е бил притискан да се признае за виновен.
Това разказа бащата на граничаря Михаил Цонков, цитиран от Дарик. Пенчо Цонков заяви, че подозира политическа намеса в това синът му да бъде обвинен и съден.
Не може 20 дни отвсякъде да го тупат по гърба и да му казват: „Не се притеснявай, ще ти бъдат снети всички обвинения и всичко ще бъде нормално” и изведнъж да му се повдигне обвинение и да го карат да се признае за виновен. Мога да кажа открито, че това нещо ми беше казано от началника на Региорналния граничен сектор-Бургас - Ваньо Иванов, по време на конфиденциален разговор. Той първо твърдеше, че синът ми няма да бъде обвинен, но в конфиденциалния разговор ми каза: „Защо не се признае за виновен, за да мине на споразумение и да го осъдят условно", разказа бащата.
В Бургас започна подписка в защита на граничаря. Пръв подписът си сложи кметът Димитър Николов. Представители на почти всички бургаски медии пък изпратиха декларация до главния прокурор, президента, Народното събрание и всички български евродепутати, в която настояват да вземат отношение по подвеждането под съдебна отговорност на Цонков.
Съюзът на българските командоси също се обяви в защита на Михаил Цонков. Налице е абсурдната ситуация да бъде съден граничен полицай, който е изпълнявал заповед за защита на държавната граница на Република България и външната граница на Европейския съюз, се казва в декларация на "баретите".
Инцидентът с турския рибар-бракониер стана на 17 април. Той и няколко негови сънародници, влезли с риболовна гемия в български териториални води за незаконен улов на калкан, бяха засечени от граничен патрул. При разразилата се схватка Цонков простреля единия от тях - Ялчън Ерджан, който по-късно почина. Стрелбата обаче беше провокирана от съпротива на турците, като при схватката с тях с тежки наранявания по ръцете пострада колега на Цонков.
(http://i.dir.bg/CMS/2008/04/17/a_abe28.jpg)
Ръцете на граничаря, пострадали от ударите с металните остриета
Турски рибар бракониер убит в бой с граничари
17 април 2008 / News.dir.bg
Турски рибар бракониер е убит при стрелба в района на Резово. За инцидента съобщи БТА, като се позова на "Гранична полиция", Окръжна прокуратура-Бургас и община Царево.
Турската гемия е навлязла в български води около 6.40 часа, вероятно за да прибере мрежите си, но е била прихваната от граничните власти. Рибарите са ловували незаконно в български териториални води. Според данни на разследващи, преди да бъдат заловени, бракониерите са ловили калкан. Уловът на тази риба е забранен от 15 април заради размножителния период.
Към 7.00 ч. турската лодка е започнала да събира мрежи на 2 морски мили от българския бряг и на 1.5 мили навътре в българската акватория на Черно море. Към мястото на инцидента е бил изпратен катер, срещу който турските граждани са оказали съпротива. Двама от граничните полицаи са успели да се качат на турската лодка, но там са били нападнати с дървени пръти с метални остриета (канджи). Единият от полицаите е ранен сериозно по ръцете, уточни МВР. Започнал е ръкопашен бой, в който един от рибарите няколко пъти е опитал да отнеме огнестрелното оръжие на граничния полицай. Двамата са паданали, оплели са се в мрежите, при което оръжието произвежда изстрел и ранява рибаря, се посочва в съобщението на министерството. В 7.30 часа турските рибари са били задържани.
Чужденците опитали да пробият лодката, за да я потопят и така да заличат следите от незаконния улов. Плавателното средство е задържано и е на кея в Резово.
Турският гражданин е починал в болницата в Царево. Предстои извънредна среща на смесената българо-турска гранична комисия в Царево.
От няколко месеца зачестяват случаите на нарушение в южния участък на териториалното море и прилежащата зона на България от турски риболовни кораби и по-големи риболовни лодки.
На 6 февруари около 9.20 часа дежурен граничен полицейски кораб е открил на 17 мили в прилежащата зона, североизточно от Резово, турския кораб "Канакчилар", който извършва риболовна дейност. След използване на полицейска лампа, прожектори и сирена, при опит да бъде спрян за извършване на бордова проверка, екипажът на турския риболовен кораб не се подчинява, предприема опасно маневриране, за да избегне проверката и с максимална скорост напуска прилежащата зона на страната ни.
На 20 март гранично-полицейският пост за техническо и визуално наблюдение - Резово, съобщава за турска риболовна лодка, която е навлязла в териториалното ни море и поставя мрежи на 1,5 мили от поста. По-късно турските риболовни мрежи са намерени на посоченото място и предадени на териториалното звено на ИАРА-Бургас.
На 1 април т.г. от поста за наблюдение в Резово е получена информация за група от 8 малки риболовни кораба на 10 морски мили - в български води. При приближаване на дежурния граничен полицейски кораб към района, корабите напускат териториалното море.
На 13 април т. г. дежурен граничен полицейски кораб открива на 29 морски мили източно от нос Шабла плавателен съд, който се движи със скорост 1,5 възла и поставя мрежи за калкан. При приближаване на граничния кораб плавателният съд предприема действия за напускане на района със скорост 9 възла и курс на изток. Нарушителят е задържан на 32 морски мили източно от нос Шабла. При извършената бордова проверка се установило, че това е турският риболовен кораб "Юсуф Каптаноглу". Той е конвоиран до пристанището в Балчик.
Налице е абсурдната ситуация да бъде съден граничен полицай, който е изпълнявал заповед за защита на държавната граница на Република България и външната граница на Европейския съюз
На кого, мамка му, можем да разчитаме в тая държава???
От: Александър Иванов
alex@investor.bg
dnes.bg
(http://www.dnes.bg/images/photos/0059/0000059189-article.jpg)
София могат да ти се случат много неприятни неща. Да те пребият, ограбят, изнасилят, блъснат и т.н. Тези неприятни инциденти могат да ти се случат и в центъра на града, където по принцип трябва да има някаква сигурност. Или поне полицията да е наблизо.
Уви, не. Ако минавате вечер през градинката на Народния театър и ви пребият и ограбят, както се случи с мен, забравете да чакате полиция.
Тя ще дойде много късно. А въпросните хора, които са ви нападнали, ще имат време да нападнат още няколко души и спокойно да се приберат и наспят.
При опита ми да намеря полиция, след четири позвънявания на новия спешен номер 112, където ми беше обяснено, че към мен пътува екип, стигнах до полицейски пост пред президентството.
Най-сетне: Полиция, ще ги хванат. Обаче изненада. Униформеният полицай от джипа ми обясни, че не може да направи нищо. До него същото редеше и патрулиращият пред президентството. “Ние сме тука заради "Атака". “Значи до вас могат да ограбят, пребият и изнасилят някого, вие не може да реагирате”. “Ами... не. Пуснете жалба”.
Е, аз ще пусна жалба, ама тези са на 500 метра и могат още сега да бъдат арестувани.
Тежко. В крайна сметка патрулът дойде. Тръгваме да обикаляме улиците, за да позная нападателите. След буквално 5 метра спираме. По радиостанцията викат полицаите (спешно), за да се оправят с двама пияни. “Добре де, не мислите ли, че е по-важно да намерим около 8, явно пияни или дрогирани хулигани, които могат да наранят някого другиго, вместо да събирате лигите на някакви пияници”... "Ами, така ни казват... и трябва да ходим”.
Хубаво. Трябва да подам жалба в първо РПУ. Хващам такси и отивам. Сънената полицайка ми два два листа да пиша обяснения. “Ама защо два, ама защо сега трябва да пиша, сигнализирайте на патрули, дошъл съм ви на крака, за да ги хванете още тази вечер...”
”Ами не, сега нищо не може да се направи...”. Нищо. Представяте ли си?
Сядам да пиша. Главата ме боли, устната ми е подута. В крайна сметка можеше и да е по-зле, добре че знам как да се пазя.
Пиша на единия лист, пиша и на втория (по-подробно, както ми бе казано). Мизерия, мизерия.
Сетих се за дознателя, който преди месец ми взе показания за катастрофата, в която едва не ме уби малоумен шофьор. За разкъртеното му бюро и за факта, че си купува сам хартия за принтера, папки, та дори и целия компютър. Представяте ли си?! Какво ли очаквам и аз...
След като надлежно написах всичко, попитах полицайката дали трябва медицинско. Амииии, да... (с поглед, забит в земята), ами както прецените.
Преценявам, че искам. В "Пирогов" е пустош, явно аз съм единствената жертва на часа.
Сънената сестра в спешния кабинет на неврохирургията ми заявява: “Ами вие сте на 30. Е, щом сте на 30, значи малко са ви били”.
“Моля?!”
”Ами да, какво се разхождате на 30. Трябва да се пазите. От клуба - в таксито. Иначе ви бият”.
Боже, Боже. Сега ще изляза и виновен. Медицинските обаче се дават на улица "Здраве" 2. И това ако не е ирония.
Ще си го взема. Трябва да се обадя на полицията и да попитам какво се случва. Трябва да се обаждам и да настоявам. Защото не искам други хора да пострадат като мен.
А спасение явно няма. И по-лошото е, че на никой държавен орган не му пука. В каква държава живеем... Или въпросът е риторичен....