Твоето форумче
Stih4e => Литература => Светът зад кориците => Темата е започната от: Tramel в Април 01, 2008, 01:17:32 am
-
Какви мисли, чувства и емоции предизвика тази книга у вас? :)
-
Димов ми е сред фаворитите в българската литература! [inlovee]
Много я обичам тази книга, дори в девети клас бях влюбена в Борис Морев! [shame] [lol]
Обичам темата за "осъдените души", за падналите ангели, за борбата на човека със самия него. Харесва ми идеята, че не съществуват понятия за "добър" и "лош" в чистия им вид; че и "добрият" може да бъде заслепен на моменти, а "лошият" да притежава неподозирани положителни качества, но просто никой не е пожелал да надникне в душата му.
-
Пак тоз ти е в устата :p
Май докато те познвам, за Тютюн и Ирина ще си говорим [lol]
Една от книгите, които ме грабнаха в училище. За разлика от Железния светилник например :p
-
С удоволствие... ти какво би казал за Ирина? :)
-
На мен лично тази книга ми докара сериозна депресия. Което вероятно беше и една от причините да остане сред любимите ми [lol]
Освен обяснимото увлечение по Борис, мога да кажа, че ми хареса как беше изградена Ирина - стилно, силно, брутално, честно, на моменти леко сладникаво, така е, но пък почти повярвах, че е истинска :)
-
Как да не хареса човек метаморфозата на различните лирически герои и отделните сюжетни линии, Борис и Ирина, Павел и Лила, целият роман страшно ми хареса. Прочетох го на един дъх, а и останалите книги на Димов си заслужават да бъдат прочетени :)
-
Да... "главните" герои са страхотно изградени образи, но и "второстепенните" не са за подценяване. Според вас кой е най-силният от тях - Костов, Шишко, Динко, фон Гайер, дори Аликс или някой друг...?