Ето го дуел номер 19. Той е на тема "Замръзналите мисли са стъкло, а зад стъклото е останало едно мълчание..." Насладете му се :)
Стих номер 1
Спокойствие и студ. Вълни прозрачни.
Екстремно смътни призми се редят.
На таблата въпроси многозначни,
недоизпити в каните седят.
Валидностите липсват. Все ни бягат,
къде пречупени били, къде-протрити,
къде-във танц от песен зимна стягат...
Да, виждат се, но пак не са открити...
И в фокуси на паднали гнезда,
строени от гранит халюциониран,
прокаран път е-ледена бразда
и поглед мътен. Ледено-гримиран.
Останали гори, гори от плесен,
ударила суровите печати.
Едвам успява с мъка порив бесен
сервиза стъклен леко да разклати.
Кутията на тази хладна статика
от схващане насън дрънчи, дрънчи...
Закон железен-бледа акробатика:
мълчанието разум не троши!
Не бива да е тъй! Не е удачно
във шепи мисъл да държи студът!...
На таблата въпроси многозначни,
недоизпити в каните седят...
стих номер 2
В лаборатория модерна, подредена
Царува хаоса на един творец.
Експериментира с воля несломена
Разговаря с цветния прашец.
Тестове анализи и сложни проби.
заобиколен от колби и тръби...
Той изчислява, маха и добавя нови
ароматни и изящтни красоти.
Вдъхва мириса омаен, но не му е по вкуса.
И започва всичко... от начало...
Сътворява вдъхновени, свежи чудеса,
на суетите хорски – огледало.
И ето! Най-накрая! Резултата е готов.
Сега на ред е вече Новият екип,
да избира стъклено шише и послеслов,
марката парфюм и моден клип.
А той остава сам със свойте мисли.
Замръзнали са вече - сякаш от стъкло,
както аромата, който той измисли
и затворен го отнесоха в шише едно.
А зад стените на шишенцето богато,
седи едно мълчание... стаено,
но дори да ви се струва непонятно,
от ръка човешка, то е сътворено.