Твоето форумче

Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Ноември 12, 2007, 09:49:36 am

Титла: И пак за сълзите в кафето
Публикувано от: Gentiana в Ноември 12, 2007, 09:49:36 am

Суха сметана...
Уморени очи.
Когато плачеш,гледай
много да не личи.
Съжалението отравя.
Глътка-две нелюбов.
Крясък...
После шепот.
И нищо.
За болка никога
не си готов.
И се лъжем, че просто
кафето много горчи,
че от нелепо спъване,
коляното ни кърви...
А това си е тръпка,
чисто човешки стремеж
да докоснеш,
да вземеш...
Кой каза , че живота
е във цирка манеж?
Дали си пони
или маймунка-
все едно.
Все едно.
И лъв да си в клетка,
в клетка си...
Ех, защо?!
Изпий си кафето.
Знам...не пиеш кафе.
Но прозвънва на дъното,
в чашата ти
монетка-щастие...
Не?
Казваш ми, че не вярваш.
Ама че песимист.
Усмивка...
Дълго протягане.
Празен е белият лист.

Титла: Re: И пак за сълзите в кафето
Публикувано от: {dulgokoska} в Ноември 12, 2007, 11:26:21 am

[inlovee]

Черен чай ще ти сипя...
Отпий си копнеж...
Горчивото има...
Страна от пълнеж...
Освежаваща леко...
Отровно дори...
Не щастие меко...
А радост глътни...

***

И когато изпишеш целия свят...
От тебе ще дишат... За теб ще е глад...

Титла: Re: И пак за сълзите в кафето
Публикувано от: BLUE_ROSE в Ноември 12, 2007, 19:15:24 pm

Леле мила... това все едно е писано за мене......  [inlovee]

Титла: Re: И пак за сълзите в кафето
Публикувано от: DEVIL_IN_HEAVEN в Ноември 12, 2007, 20:51:06 pm

И пак за сълзите в кафето...
Как горчи този чер песимист,
като с пиперче поръсена песен...
Преглътни го веднъж -
даже май не личи,
но когато преглъщаш го вечно,
почерня неусетено белият лист,
почерня неусетно небето...
Не препивай с кафе във студените дни -
от кафето изстиват ръцете...
Изхвърли го, когато така загорчи,
и запей нова, хубава песен!...

 [cvetee]

Титла: Re: И пак за сълзите в кафето
Публикувано от: Gentiana в Ноември 12, 2007, 21:40:54 pm

З в 1 вместо черно кафе.
Стара песен почти е изпята.
Имам дупка куршумена...
Вместо сърце.
Казват старите хора-
вампирясва тъгата.
И в студените дни
пие се чай горещ,
с много мед и лимон.
Иде зима.
Изгорих душата си
в лятната пещ.
Питам се дали още те има
някъде там
в объркания нощен свят
на кошмарните ми сънища,
горди и диви?!
Знайно е, не си струва
да се връщаш назад,
но с всяка стъпка напред
по нещо в мене изстива.
 :)

Титла: Re: И пак за сълзите в кафето
Публикувано от: prostoemma в Ноември 12, 2007, 22:35:49 pm

Браво на всички,невероятни сте!

Титла: Re: И пак за сълзите в кафето
Публикувано от: Gentiana в Декември 10, 2007, 04:26:14 am

 :) да, така е   [lol]
невероятни са  :p
[cvetee] [cvetee] [cvetee]

Титла: Re: И пак за сълзите в кафето
Публикувано от: stranger в Декември 10, 2007, 04:47:23 am

Осъмваме отново двама,
петлите чуват се навън,
горчиви чаши - мелодрама,
не хваща ни отново сън...

И само спомени бледнеят,
във стаята - цигарен дим,
лъжи в главите ни се смеят,
съдба е май да си вредим.

:)

Титла: Re: И пак за сълзите в кафето
Публикувано от: Gentiana в Декември 10, 2007, 05:57:38 am

Не е съдба, а само нещо,
което носим в свойта кръв.
Изпий едно кафе горещо.
Навън пропя петелът пръв.

Лъжите са горчиви чаши,
които пием ден след ден.
Да ги строшим. Нима ни плаши
мигът, без свян с нас споделен?!

 :) [heart__]