Ще забравя думите ти
и ще запазя усмивката...
Дълго многоточие,
като заглъхващ
сърдечен ритъм,
след който
пищи апаратурата...,
а сърцето е спряло.
Поддържана в кома?!
А дали...дали си струва?!
На кой му пука
за това жалко тяло?
Да изключим системите.
Кръвта да стане на пясък.
Няма връщане,
а ако се върнем
няма да сме ти и аз.
Протяжна агония...
На нощна птица - крясък.
Улулици бели
в съня ми с криле
спомените душат.
(https://www.bulpress.net/documents/images/19c8d8fdda2de8e8c24a146bbd61298a0kt.jpg)