Ами да ви е честит първия дуел за дуети... :)
Дует номер 1:
Вечер мислите ми гонят се в морето.
И пръстите ми по мъглите бавно стъпват.
Намислям сънища. Рисувам по портрети.
Сама във страховете се препъвам.
И се губя. Всичко е размито.
Глава на конник със вълните тича.
Пяната се прави, че е щитове.
Колко много те ме пазят от обичане.
А нощите ме крият. И ме прекръстват.
Удобно ми е в тях да се преструвам.
Не ми е нужен никой. Никого не търся.
Забравям се. Изтривам се. Танцувам
по пясъка. Безумие от миди.
Една парлива, самодишаща медуза.
Гребените решат ме. Изстиват.
Вграждайки се в восъчната музика.
Е, понякога се питам (доста лично)
дали ми липсва някой (който си рисувам).
Не заслужавам чуждото обичане.
Не съм реална. Мъничко не струвам.
Плувам във размазани молитви.
Изпълнили пространство над вода.
Признавам (там не ме е имало)
разтекох се. Да овкуся солта.
Дует номер 2:
Тъй безкрайно ме обсебва хоризонтът,
и взират се в далечината моите очи...
Търся себе си, ала уникалностите спят,
моето надмощие над Тях, дали ще проличи?
В море от хора всекидневно се потапям...
Поглъщат ме вълните – техните копнежи.
В търсене на бряг... от умора се скапвам,
скриха го от мене... облаци, мълги, валежи.
За капка обич и щипчица надежда моля,
без посока сред хиляди несрети скитам...
Преминавам пез туй, що стои на пътя, бродя,
търпя, преборвам го или безпричинно го помитам...
А в мен се лутат хиляди мъгли, като в морето.
Идентичност търся, ала някак... трудно я намирам.
Падам, ставам, търся, чакам, онова, което
жива ме държи все още, иначе умирам...
Но още аз живея, вярвайки, че ме очаква,
стремя се все по-бързо да вървя към него...
Макар, че тази бързина с провали се наказва...
Аз трябва да се претопя, за да се построя на ново
... както кубчета от детско ЛЕГО.
И ето, полагам си основи... чисто нови.
Вдигам си стени с прозорци и врати...
Трапезарията, банята... вече са готови...
Нов, здрав дом изградих. Кой сега ще ме сломи?
Над всичко пусто и бездушно се издигнах...
Над океана и над хорските злини...
Открих се във всичко това, дето постигнах...
И днес... душата, нови посоки ми разкри...
От хоризонта слънцето се скрива,
но луната идва ... да го замени.
А аз претопявам се в морето, то ме убива,
И с новия ден ражда ме отново, някак...
...По-силна от преди...