Не знам дали трябваше да чакам първо да приключи първия дуел, но тъй като му е крайно време това да стане, реших да пусна втория.
темата е ...
А часовниците на гарите не спират никога...
(http://tbn0.google.com/images?q=tbn:lDaoRVPa-m-WxM:http://img.villagephotos.com/p/2005-3/971607/3dclocks.jpg)
а ето и стиховете, надникнали в тайните на времето :)
стих №1.
Часовници на гарите не ги гони,
те закъсняват винаги, когато чакаме,
отмерват миговете от живота ни,
избързват в лош момент да не пропадаме,
ще кажеш цепят те секундата на две,
а всъщност те ни гледат горе отвисоко
и няма нужда да се молиш ти пред тях на колене,
те знаят всичко,кой и откъде си и на колко...
Така че смело всички, а и все напред,
помни за тези,покорили трудна кота
и нека винаги часовниците са наред.
Когато спрат , ще свърши и живота...
стих №2.
Премръзнало утро.
Ръцете си крия в ръкавите.
Дъхът ми рисува
сталактитени, крехки цветя.
Как далече е слънцето
и са високи октавите
на сонатите утринни,
пълни с протяжна тъга.
Животът ми гара е-
някаква такава мъничка,
профучават влакове,
но не спират. Почти.
Отражения от прозорците,
слънчеви зайчета в очите ми,
след всеки отминал влак,
тишината боли.
А часовник тиктака си
над врата към чакалнята.
Чакам своето щастие,
то пътува към мен.
Тоз очукан часовник,
пълен с мигове смачкани,
нещо май закъснява,
гасне ден отегчен...
И изпраното време
там на двора простряно е,
над глухарчета нежни
и над остри треви.
Две секунди очакване,
цял живот тихо щастие.
А часовник на гарата
все така си върви.