Твоето форумче
Aрхив => Крадени произведения => Темата е започната от: Live_in_hope в Юли 11, 2007, 01:18:23 am
-
Плаче любовта горчиво,
седнала на тротоара -
моли се тя търпеливо
болката да я подкара,
че се извиси - страхотна,
точно както е Зората
и сега мълчи сиротна,
бездиханна - на земята.
Крия тихичко лицето,
че не зная що е туй сумрак,
тя говори чрез сърцето:
“Не те оставям единак -
ти за болката ридаеш,
но стани и виж росата,
че за радостта не хаеш,
виж, над тебе е дъгата.
-
Чусдесно написано стихче.Благодаря за удоволствието от прочита му! :)
-
http://www.jivotyt.com/readarticle.php?article_id=1484