Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Ноември 22, 2005, 18:07:54 pm
-
В ъгъла на разрушения храм
Дяволът рисува икона,
боята му е кръвта на Господ,
опашката му- четка,
вдъхновен е
от моите грешни мисли
и за душата ми даже забрави.
Вече не иска да я вземе,
толкова май е грешна,
че даже той се депресира.
Рисува икона и се моли.
По стените пълзят отровни рози.
Паяк от анатемосан спомен,
дъвче муха-пищяща болка.
Ще взема да се намеря,
че ми писна да ме търсят с обяви.
И не искам да бъда чиста,
защото все да ме цапат се мъчат,
бялата риза на греха ми,
Дяволът да облече се опитва.
Дръпна ли я, ще се скъса
и ще трябва да ходя гола...
Рисувай , Дяволе , рисувай!
После може и аз да се помоля.
-
[oops] уоу, невероятно е...
сякаш видях истински дявол... [oops]
[plqs plqs]
И е малко страшно... защото дяволът рисува икона заради теб ли? [намиг]
-
Ще рисува, къде ще ходи, дяволската му кожа... [lol]
Ако искам и хорце ще ми изтанцува. [намиг]
-
АААА [smile2] прекаляваш :) искам на мен той да ми танцува :p
-
Добре...Ще го посъветвам [намиг] и ще ти го изпратя...
Ама да не избягаш. [smile2]
-
[lol] Не ме е страх от него :) Страх ме е, ако той е страшен [sad2], а аз се изправя сама насрещу му. [sad2]
-
Е, казват, че има и готини дяволи [намиг]
Ще гледам да ти пратя един такъв [lol] [lol] [lol]