Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Ноември 14, 2005, 19:36:00 pm
-
Есен, есен,
студени са
пръстите ти
нежни.
От върховете им
капе тъга.
Искаш несръчно
да ме помилваш,
но от ласката ти
боли ме глава.
Сякаш си
за тъгата абонирана -
всекидневник,
с куп лоши новини.
Не искам да чета
тези гадости,
но имам ли избор,
кажи?!
Всяка страница
къса ми нервите,
а не мога да спра
да чета.
Затънала съм
в самосъжаления,
а ти ми се усмихваш,
сякаш е мила шега.
Есен, есен,
кръвта ми
замръзва сега.
Как мразя
да ми е студено...
Уви!
Подгизнах
от твоята мокра тъга,
а тя не спира
и в мен вали ли...
Вали.
Този вестник
е вече с минала дата.
В кошчето
да го хвърля,
време е.
Забрави!
Ще си взема шапката
и през тъгата
на автостоп тръгвам...
Все някой
ще ме вземе,
нали?!