(http://www.bohemianartsociety.org/Tanya%20Flesburg/Woman%20w%20White%20Bird%20b.jpg)
Змиите, които пазят пътя към твоя свят
с горчивите си устни ще ги опия.
Противоотрова ми е първородният грях,
изсушен и заклет в силна бяла магия.
Черни кучета са прокълнатите ми дни.
Дишат във врата ти, скимтят жално и лаят.
Не се страхувай-опитомени са... Почти.
Колко те обичам, те много добре го знаят.
И текат придошлите от сълзите ми реки
надолу, към морето от нежност.
Изкъпи се във него.Ще забравиш,
че от допира до мене те боли.
Ще остане само нашата обща надежда.
После, в една невъзможна нощ,
ще пируваме в замъка ти недостъпен,
в една оргия за двама,
с червено вино, с блясъка на кървав нож.
С много страст, силно прилична на драма.
На светлината на свещите
очите ти са сапфирени игли.
Нараняват нежната ми кожа.
Говориш ми, дори когато устата ти мълчи.
Оставят думите ти рани,
по-дълбоки от тези на ножа.
И пристрастена към тази болка
желая те - пак, и пак.
Всеки път по-силно и по-безнадеждно.
Когато ме докосваш, в душата ми гори
на ада кървавочервения мрак.
Ти знаеш как се прави това-убийствено бавно и нежно.
На зазоряване небето ще прилича на бокал,
от който се излива песента на горски авлиги.
Ще се огледам в погледа ти, от желание потъмнял.
Чета в душата ти. Тя ми е като разтворена книга.
Не слагай бариери! Не ми затваряй тежките врати!
Остави ме в своя свят. Аз съм твоята птица бяла.
Ако разкъсаш дъха ми и го разпилееш, теб ще те заболи.
Без мен ще бъдеш ударено от мълния дърво,
от което щастието е безвъзвратно отлетяло.