(http://gorod.tomsk.ru/i/a/april/alison14_small.jpg)Ти не знаеш...
Още нищичко не знаеш.
Още усмивката на дете по устните ти цъфти.
Береш хризантеми и че са цветя на Тъгата нехаеш.
А там някъде в сенките дебне Краят с жестоки очи.
Ти още си музика. В струните на светлината светиш
и кристалчета-ноти искряща роса вали.
Когато се засмееш...А как това го умееш!
Смехът ти е музика, от която душата ме боли.
Разтворена си като чадърче розово над тишината.
Пазиш главицата ú суха. Пееш ú с глас кристал,
в който отразена блести на нощите самотата.
Още в сърцето ти не е забито
острието на непоносимата Жал.
Вървиш по скалните ръбове на нерешените въпроси,
високо горе над урвата.Долу Бездната хладно мълчи.
Толкова нежност, толкова сияйна обич в крехката си плът носиш.
Господи, не ú го казвай още!...
Над гаснещата ú невинност се смили.