Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Ноември 05, 2005, 20:28:42 pm
-
В небето на тъгата голи клони
молитвено преплели са ръце.
Последен лист червено-жълт отрони
премръзнало, разстроено сърце.
Сезон на чувства беден есента е.
Прикрива тази бедност с цветове,
но мен не може да излъже. Тя е
разглезено, изпуснато дете.
Боичките ми някак си превзела
цапоти, боядисва със замах.
Белята с нея,чувствам,съм си взела
и ще и хвърля май голям пердах.
Природата превърна в забавачка.
Пикасо беден, ряпа да яде.
Кубизъм, реализъм...са играчка
във есенните, палави ръце.
Но като се замисля, май си струва
да я оставя. Нека да твори.
Унесена, невчесана рисува...
Шедьоври ще създава до зори.
-
Есента по принцип е тъжен сезон...Листата напускат дърветата... последните слънчеви лъчи напускат земята...
нo думи вълшебно наредени в стихотворение като това ,ни карат да си мислим, че дори и в този сезон всеки ще открие по нещо свое красиво.
:flyingkiss:Поздравления, Gentiana... поредния бисер в огърлицата ти от стихчета...
-
Да, тъжничка е нашата есен...., но не трябва да се поддаваме на упадъчни настроения.Винаги има с какво да се замени липсата на слънце и топлина.
Благодаря ти,радвам се, че харесваш моята есен-художничка [smile2]!
-
От ясно по-ясно е :),че отново ни завлядя поезията ти.Умееш ги тия работи и го правиш много завладяващо. [plqs plqs]
-
[ляля] [wish all my love]
-
[plqs plqs]
-
[slun] [lq lq lq]