(http://www.apus.ru/im.xp/049056054124053048048050052048.jpg)
Позволи ми да те ухапя...
Кожата ти е
изкусително нежна и мека.
Дълго се грях на слънце.
Вкус на шума
горчи ми между зъбите.
Вече от сладка нега
студената ми душа
се разтапя.
Ти си толкова
разсеяно сладък.
На камъка си отпуснал
човешката си слабост
и мъжките си капризи.
Гладът в стомаха ми
вече е силен и гадък.
Съблечи тази смачкана,
скриваща те
от апетитите ми риза.
Позволи ми да те ухапя...
Ей така лекичко
и много нежно.
Да те боли няма -
обещавам.
Даже с кръв кожата ти
няма да изцапам.
До капка ще я изпия,
нищичко няма да оставам...
Не съм виновна,
че никога не си ме разбирал.
Че за да те докосна,
все трябваше да пълзя
и в твоя свят нощем
да се промъквам,
че забравих
в мълчанието ти
самата аз да говоря,
че не знам дали повече
те обичам или мразя...
Затова...
просто позволи ми да те ухапя.
После, ако още можеш...
ще ти позволя и ти...
да ме ухапеш.