Раменете си приведени в мрака
влачат уморени, апатични души.
Там, на трона си от черен мрамор чака
господарят на времето с празни очи.
Те са неговите покорни васали,
нямат минало, бъдеще, нито сега.
Нямат дрехи, само къси парцали.
Как с парцали се загръща гола тъга?
Пълзят паяците на самотата
по лицата им и пият жадно сълзи.
Всяка капчица - болка непризната.
Непризнатото винаги много горчи.
Най - нежните им мисли,тайни стремежи
татуирани са по телата им с кръв-
заклинания за любов и нежност.
Изтощени са. Винаги някой пада пръв.
Жесток е господарят на времето. Няма
нито милост, нито чувства. Празнота.
Не му пука за тяхната малка драма.
Души-мъртви цветя се заравят в пръстта.
(http://www.patriciascott.org/winding/uploaded_images/dead_flower_01_preview-763761.jpg)
[bravisimo] [bravisimo] Прекрасно е ... Много силно и дълбок смисъл [inlovee]
:) :flyingkiss:
Поредното красиво твое творение ... [inloveee] [a taka]
[usmivkaa] Благодаря ти! [hey sexyy]
Чудесно . Прочетох го няколко пъти . Този господар е най- безмилостният.
:) Така е , най-безмилостния е...
[inloveee]
[I love you] :flyingkiss:
:flowers: [wish all my love]
:flyingkiss: [happy heart]