Красотата на лъжите ,
преплитата се в болките на истините.
Минало не изживяно ,
бъдеще - пропиляно.
Сърцето - лед стомана.
Сърце на черна врана...
Убива и кълне,
не може да жалее...
Не иска да се спре....
Главата всеки си носи ,
съдбата в соите ръце,
прощка няма право той да проси,
когато ножа опре!
Миналото ми бе безутешно.
Настоящето ми бе грешно...
Бъдещето ми ще е горещо..
Страсти подивяли ,
на отминали мечти.
Сълзи изплакани ,
по бъдещи дни...
Сърцето-лед , стомана...
Сърце на черна врана...
Парливо е като копривака гъст...
но умиращо посегнеш ли му
дори с едничък ангелски пръст !
И хайде... на приказката наша
слагам кръст...
Край , до тука бяха тези красоти,
гнусните ..... игри...
[/size]