Нежност...
така ме май наричат
и в мене мъчните се вричат...
Надежда....
Така ме май наричат
и на копнежа си
мене обричат...
Любов...
Така ме май наричат
и на всякъде търсят ме
и след мене тичат...
Знае ли някой
моето име ?
Пита ли някой
за мен в нощта ?
Разбира ли някой
мойта тъга ?
И плача аз сама
в нощта...
На силните-опора
на слаби-трън в отичте
На децата съм мечтите,
на живите очите,
на мъртвите..
оная дето води ги
през мъглите...
А коя съм аз ?
До днес не знаех
а какво ли исках
пак се питах
и дирих се
нейде през вековете...
И сега аз зная..
Името си тихичко изричам
и сега аз зная,
и какво желая...
И какво...
какво от това...
Планове за мене
всеки днес гради
и живота ми къс
по къс руши...