Тъмна бе нощта
водеше ме към греха..
Светеха звездите
някак си далечно..
и бъдещето бе тъй мрачно,
безутешно....
Животът ми объркан
сръцето в криза..
като на скитника
съдрана риза....
Цигарата димеше
напомняща отрова
в мрака, мрака на
зората...
ВИдях смъртта,
в лицето я погледнах
тихо се засмях
някак си я пренебрегнах
Прела своята съдба
оставих се аз на греха.
Завладя ме , отдадох му
се.. ей така ,
сякаш на шега...
"обичам те" в здрака изрекох
и падна звезда...
Хората си пожелават
нещо...с надежда
в страдалчески сърца..
Аз.. за желания сили нямам вече.
Те са утеха и мечта...
Гърба превит е.
Плаче малката дъга...
Остана ми само копнежа
по неизживяната съдба...
Гушнах плюшеното мече
заспивам с него вече..
Теб те няма..
някъде далече...
Падаща звезда,
още една..
насилих бедното сърце
и пожелах си
мидичка от бездънното море.
А в тази мидичка сега
нека цъфнне любовта..
Под небето бурята ще я сломи.
Сланата прогори...
А в мидичката вече
ще живее тя...
И ще чувам шума на прибоя..
песен и мечта...
копнежа на гинеща душа
Ух... моля някой да ми оправи грешките....
Баси патката съм [confused] [evil]