(http://kizhi.karelia.ru/collection/catalogs/akafist/5_.jpg)
Разръфани мигове се влачат
под пръстите на вечерта
като дълги конци от скъсана дреха.
В душата ми се отваря
рана дълбока - празнота.
Светлите икони не ми носят утеха.
Обръщат ми гръб и
устните им тихо в тъмното стенат.
Времето е затворена врата.
Секунди спят
на прага му като кучета уморени.
Очите им -
огледала на забравеното
гаснат и сълзят.
Майко божия,
простри нежната си ръка над мене-
студен и безразличен е този свят.
Не понасям надутата му суета.
Но той върви след мене
и пълни душата ми като чаша
с блудкава, гадка тъга.
Отдалечавам се от себе си,
за да се видя по- добре,
но нещо все се изплъзва.
Виждам фрагменти -
части от цялото,
силует без сетива.
Прозрачен е и безплътен-
апатично преминава през мене,
къде ли ще го отвее вятърът
на миналото в нощта?!
Когато се завръщам след скитане
в чужди мисли и проблеми
плачат нервите ми,
опънати като струни -
музика в минорно скърцащ лад.
Нечия болка по кожата ми
лепне и засъхва. Изпарена
ще се превърне в облаче,
от което ще вали светлина.
Всеки иска
по нещо от мен да си вземе -
като талисман, за спомен
или просто ей така.
Разпилявам се,
вече съм една мъничка
човешка вселена,
която бавно следва
пътя към вечността.
Кой знае защо е така Когато нищо не ти липсва ти липсва най- важното
Понякога не се знае какво Някаква безпричинна меланхолия
Но не се отдалечавай много от себе си за да не се загубиш
:) Така е, Ради...
Не се притеснявай :) и да се загубя, все някой ще ме намери [lol], не е чак толкова страшно [lol] [lol]
Бих искал да се включа в търсенето , но малко съм закъснял. [heart__]
Разбира се ,че ще те намери.Никой не би пропуснал такова богатство като теб,мила.Ох,и аз се търся ама ме намират мене. [namigggggg] [flowers] [flowers] [hugs and kisses]
:) Е, Тонита, всеки си намира майстора, нали знаеш [lol].
Въпрос на търсене и предлагане...
Важното е да те намери правилният, а не някое гадно ледено същество, което да ти замрази душичката. [inloveee]