1.
-Ей,къде отиваш..да,ето за това става всичко,за това че никога не приемаш нещата такива каквито са!А само бягаш!Мислиш си че можеш да избягаш от всичко,нали така..
Тя ускори крачката си,за да може по-бързо да стигне до главната улица и да си хване някое такси,а момчето подтичваше след нея и й говореше нещо,а тя дори не го слушаше..
-Остави ме,махни се..ти не си този за когото те мислих!Такси!
Каза тези думи и се качи в колата,а той остана на тротоара,без да я догони..
-Карайте някъде извън града!-каза ТЯ на шофьора.
-Къде по точно?-нагло й отвърна той
-Ами някъде извън града..моля ви..няма значение .. - сълзите вече безспирно се стичаха..
-Добре,Добре..К'во толкова казах че ви обидих.- шофьорът се обърна и я изгледа изпитателно.
Не получи отговор.
Излезнаха навън от града,до една гора,и момичето му каза да спре вече.
Слезе от колата и отиде до гората.Седна на тревата и незнаеше къде се намира..
Плачеше.Плачеше..Нима наистина това се беше случило..нима от толкова време той е бил и с друга?! Не,не можеше да е истина..Завинаги нещо в нея се бе пречупило..Стоеше на полянката до дърветата и плачеше..Чувстваше се като пеперуда,чиито крила бяха счупени.От чантичката си извади малка ножичка,която поради незнайна причина винаги носеше със себе си.Допря я до ръката си..но нямаше сили да натисне по-силно..Плачеше,Измъчваше се,Мразеше всичко,и се чувстваше жалка...да,но защо? Нима не е той този който трябваше да се чувства жалък?!Изглежда не..А тя през цялото време му беше вярвала..
Усети как съзнанието й започна да се замъглява..Стана и тръгна към гората.Вървеше,плачеше,блъзкаше се в дърветата,като сляпо животно..плачеше..плачеше..
Вървя известно време,и усети как силите й изчезват...Не знаеше къде е,очевидно се беше изгубила.."От къде идва шумът от колите"-помисли си тя и започва да се ориентира по звука.Вървя още малко и видя шосето..Дали нямаше да може да се прибере в къши на стоп..Едва ли..но нямаше как да не опита..Отиде до шосето и на 3тия опита се намери кой да я качи.
Качи се в колата,а вътре бяха двама мъже.
-За къде си,маце?
-Към София съм.Но май се загубих.Натам ли е пътя?
-В грешка си,скъпа.Ние сега пътуваме към Пловдив.Ако искаш 'айде да те водим с нас?
-А..не не..Към София съм аз..спрете да сляза..
-Късно е вече-отвърна другия мъж.-Мама не те ли е учила да не говориш с непознати.
-Спрете,моля ви!МОЛЯ ВИ!-вече се чудеше дали всичко това не е сън..
-Мацко,идваш с нас.Добре ще ти е.Ще видиш.Никоя не се е оплакала.
-Но..
-Ще работиш за нас-прекъсна я първия мъж.-Ще изкарваш добре.Ще се установиш.
-Но..аз си имам семейство,имам си приятел,той ще ме търси!
Кого ли се опитваше да заблуди?Нямаше си приятел.Нямаше си никой.
-Ще те търси ли?Кой ще те търси тебе,бе душко?Виж се к'ва си.Дрипла.
Момичето се разплака.Май наистина беше така.Май този непознат,този лош човек,който тя дори не познаваше знаеше за нея много повече,от колкото тя самата.Нима наистина си мислеше,че той ще тръгне да я търси?Глупачка.На него не му пукаше за нея.
-Спокойно.Ние вече сме твоите приятели.Ще имаш всичко от което се нуждаеш.
-Пуснете ме! Животни! Пуснете ме,за Бога!Оставете ме!-тя плачеше..плачеше..
-Бий й от .. онова нещо.-Каза шофьора на другия мъж.
-От..От кое нещо?-объркано попита тя.
-Дай спринцовката,шефе.-каза другия мъж без да й обърне внимание.
-В джапката е.
Усети леко щипване от иглата,изнемощяване,усети как пада назад...Плачеше..Плачеше..заспиваше...
* * *
Съзнанието и започна да се прояснява.Отвори очи.Намираше се в тъмна стая,беше на леглото.Около нея имаше маса с два стола и гардероб.Вратата се отвори и влезна единият от онези животни,които я бяха докарали до тук.
-Най сетне се събуди.-каза той-Бая си поспа.
-Къде съм?-объркана пипита.
-Т'ва е новия ти дом.Харесва ли ти?
-Не!Това не е моя дом!Искам да се махна!Искам да си тръгна от тая дупка!
Усети тежката длан на мъжа по лицето си.Беше я ударил силно.От устата й се стичаше тънка струйка кръв,а косата й беше рошната по лицето.
-Пусни ме!Жалко нищожество!-извика тя
Последва втора плесница.И трета.
Момичето падна на леглото.Болеше я.Болеше я всичко - и лицето,и тялото..и..сърцето..
Плачеше..Плачеше..
Мъжа седна до нея и й подаде ръка,като и се усмихваше.
Тя с недоверия пое дланта му и се изправи.Седна на леглото.Той седна до нея.
-Аз съм Петър.Така ще ми казваш от сега нататък.А твоето име как е?
-Александра.
-Окей,Алекс.Тук ще ти хареса.Ще видиш.От утре започваш работа.
-Каква работа?!
-Ще видиш.А тук ще ти хареса,както казах.
-Мда,предполагам.
Лежеше на леглото и плачеше.Плачеше за миналото,за настоящето и най вече за бъдещето.Безпокоеше се.Адски много. Дали нейното момче ще се сети за нея..О,господи,едва ли..Той си има друг живот..С друго момиче.Сигурно ще да е по-хубаво от нея.Неговото момиче - мечта.Руса ще да е.И със сини очи.За това мечтаеше той. А да,Алекс усещаше как взима да гледа на черната й коса и зелените и очи с ненавист..Защо?На дрехите,с които се обличаше.. Приличала на жена от Викторианската епоха..И кво,това си е тя..мамка му,беше си тя.Вече е едно нищо.Да,с Бялата рокля,с която беше.Мръсната бяла рокля.Наистина беше една дрипла!О,да ето какво е..Той просто се е срамувал от нея.. Нищо чудно и да няма друго момиче..Мамка му,Тя го мразеше..В момента го мразеше до болка..Плачеше,а остатъка от грима и се разливаше по лицето..Плачеше..плачеше..Заспиваше....
На сутринта Петър я събуди.
-Алекс,идвай долу на закуска.
-Не съм гладна.Няма да слизам.
-Бейби,идваш,или прилагам сила.-Хвана я и я издърпа от леглото.Роклята й вече беше скъсана.-На бал ли си ходила?-с лека надсмешка я попита,сякаш й се подиграва.
-Не.Така се обличам.Проблем?- с яд му се сопна.
-О,коте никъв проблем няма.Но кой се облича така в последните няколко века?
-АЗ! Проблем? - Вече плачеше.
-Виж,не искам да ставам лош.Харесваш ми.Само ще те помоля да си имаме уважението.
Алекс не каза нищо.Той тръгна,като я беше хванал за ръката и я дърпаше.
Слизаха по някъкви стълби и влезнаха в стая,с голяма маса.На нея седяха няколко момичета и другият мъж от колата.
-Запознай се.Това са твоите нови колежки.
Бързо ги огледа всички.В очите им се четеше същата болка,която тя четеше в сърцето си.Една от тях беше леко посинена на едното рамо.
-Здравйте.-тихо,отчаяно и адски тъжо започна изречението.-аз съм Александра.-сълзите й пак започнаха да се стичат.
Първо продума мъжа.
-Тишо.Добре дошла.-каза той и се усмихна на 'шефа си'
-Аз съм Петя-каза едно от момичетата,като стана и стисна ръката й.До твоята стая съм.
После се запозна с другите момичета - Ани,Никол,Катя,Ива,Яна и Кристина.Всичките до една изглеждаха изстрадали,измъчени и нещастни.
Закусиха,и всички отидоха по стаите си.Алекс легна и започна да плаче.Нима няма да се сети за нея?Нима...О! Глупачка! Той дори незнае че си извън града..ГЛУПАЧКА!ГЛУПАЧКА!-плачеше..плачеше..
В стаята се почука.Бяха две от момичетата - Петя и Ани.
-Ей,как си?-започна Ани.
-Как да съм.-сопна се тя отначало,но реши че изглеждат мили-никак не съм.Незная къде съм...
-Как стана..как попадна в ръцете на .. на тия Животни..
Алекс им разказа всичко - ОТ - ДО.
Бяха седнали на леглото,Петя я беше прегърнала и трите плачеха.
-Всичко ще бъде наред,ще видиш.
-Знам.Знам.Но..защо трябваше да става..мамка му.-шепнепе Александра.-мамка му.
-Сигурно предполагаш каква ще е "работата"
-Знам.Ще стана една шибана проститутка.Един Буклук.
-Спокойно,поне ще изкарваш добре.-опита се да я утеши Ани.
-ЩЕ ИЗКАРВАМ ДОБРЕ ЛИ?Мамка му не ми пука за шибаните пари!Не ме ли виждате как съм облякана?Роклята ми на много скъпа ли ви прилича!Парите за мен не са нищо!К'во ще ви правя тука?Ще се чукам с някви отрепки,за едната педесеттачка ли?Мамка му,искам да се МАХНА!-Отиде до прозореца и погледна навън.Намираше се поне на десетия етаж.
-Не можеш да избягаш.Всички сме пробвали.Съжалявам че думите ми те обидиха.По-добре не се опитвай да бягаш.Стават лоши.
-Да,видях.Днес Птър ми зашлеви три шамара.
-Това не е нищо.Пребиват ни.Тук,в твоята стая имаше едно момиче - Мирена.Тя приемаще това изключително тежко..Нещо както ти.Опита се да избяга,а Петър се затвори с нея тука.Чуваха се аските виканици,плачове,а после тя му се молеше.молеше за милост.И..изведнъж млъкна.От тогава не сме я виждали.Предполагаме какво е станало...
Тъмнина.
чудя се дали да има продължение,или всичко да остане така..загатнато...
искам продължение!!страхотно е!!!Моля те напиши продължение [inlovee]
Quote from: angel4e_f on June 15, 2006, 10:18:18 AM
искам продължение!!страхотно е!!!Моля те напиши продължение [inlovee]
И аз искам продължение! Невероятно е! Жалко, че наистина съдбата на някои момичета е такава...;(
мерси момичета..
ще има продължение :)
Quote from: `Amy_Lee` on June 15, 2006, 13:08:58 PM
мерси момичета..
ще има продължение :)
:flowers: :kissoflove: [nomer edno] [hugs and kisses] [i love you2] [wish all my love] [plqs plqs]
[cvetee]
еее Супер са Браво!Чакам продалжение![/color]
аз искам хепи енд :)
амии..дали ще е хепи енд или няма..и аз не знам честно казано.. не съм обмислила даже занататък какво ще става,но съм обещала на ангелчето че ще има продължение,дори сега го пиша ;) [inlovee]
Quote from: `Amy_Lee` on June 15, 2006, 22:30:33 PM
амии..дали ще е хепи енд или няма..и аз не знам честно казано.. не съм обмислила даже занататък какво ще става,но съм обещала на ангелчето че ще има продължение,дори сега го пиша ;) [inlovee]
дам,дам обеща ми,хора:)споко!Пепито ще избере най-доброто :kissoflove:
Моля те нека продължението да е щастливо!!!!!!!!!!!!
[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
Много тъжно [reevvv]
Ако има продължение мисля че ще трябва да има нещо като хепи енд или поне ще трябва да се случи нещо хубаво,а ако няма всеки сам за себе си дописва историята с какъвто край иска...
Продължение ще има,но хепи енд - не.
На следващия ден,Тищо влезна в стаята,подхвърли й един пакет на леглото и й каза:
-Тук са дрехите ти.Обличи се,оправи се и слизай долу.
Алекс не каза нищо.Отвоти пакета и видя дрехите - кожена пола и един мизерен потник,който едва щеше да закрие гърдите й.
Облече се,и се отврати като видя отражението в огледалото.Разплака се.
Слезе долу в стаята при другите,и забеляза доволните погледи на двамата мъже,след като я видяха,и съжалението в очите на момичетата.
-Наяж се.Днес ще ти е това.-Петър й каза като дори не я погледна.
-Е как така само това?! - Нима едно яйце щеше да й е храната за цял ден..
-еми ейтака..зависи нататък по колко изкарваш и ще видим по колко ще ядеш.
-Айде яж по-бързо и да почваш-Каза й нервен Тишо.
Алекс седна на масата и набързо закуси.
-Никол,иди горе и й сложи грим като хората.-заповеднически каза Петър.
Момичето моментално се подчини,и изчака Алекс до вратата докато допиваше пунша си.
Двете се качиха горе и Никол и каза:
-Али,спокойно,всичко ще е наред.Ще видиш.Сега тука щи сложа някъв грим и.. отиваш да работиш..само ще ти кажа да се пазиш - има някои дето се отнасят с теб като с животно,а има такива,дето като те видят се отказват да те чукат,а си говорите през цялото време.Има и такива,които идват,вършат си работата и без да кажат дума си изчезват..
Алекс не каза нищо,просто тъжно погледна на долу и даде на никол да я гримира.
Ангелчето дописа една част от разказа,ще си позволя да я публикувам.
Минаха 15мин.Алех беше готова.Погледна се в огледалото-беше гримирана силно-целите й очи бяха в черни сенки...
-Никол-каза тя-не е ли малко силно ...малко пресилено?
-Да,но така трябва да изглеждаме като истински курви,-наведе глава тя-нямаме друг избор.
Алекс се замисли.Спомни си за милото и нежно момиче,което бе до преди няколко дни...Щастливо...Истински щастливо...а сега...
Стресна се...
-Алекс!Къде си!?Закъсняваш!!!-Крещеше Тишо.
Не каза нищо.Погледна се и слезе по стълбите.
-Какво виждам-истинска красавица!-каза Петър-така е по-добре.
-Хайде на работа,за да не ви дам по един урок на всички-изкрещя една от двете горили.
Алекс излезе на ъгъла.Огледа се.Хората я гледаха и я сочеха с пръст.Подиграваха й се.Но какво от това?!Нека...Нея не я болеше...Не й пукаше...Нали трябваше да свикне с този начин на живот.Не минаха и 10 мин откакто излезе и една кола спря пред нея.Чуваше се силна музика.Вътре имаше три момчета.Имаха изцъклени погледи и подпухнали очи.Бяха надрусани.
-Нова ли си?-попита я единия.-По-красива си от другите,ммм дам...изглеждаш добре...Хайде,качвай се,курво!...
Алекс не помръдна...Стоеше като закована.Беше я страх.Какво ли щеше да се случи?
-Аре бе,не ме ли чу.Качвай се,кучко!Чу ли ме?ИЛИ ще се наложи да те вкарам на сила?
-Момчета,оставете я!Нова е!Още е уплашена!Елате при мен!
Алекс се обърна.Видя Никол.Тя се опитваше да разкара гадните типове от нея.
-Теб сме те минали вече!-извика единия.-Искаме нещо ново...Аре ве ,качвай се...Чу ли какво ти казах?
-Чух...не съм глуха.-едва чуто каза Алекс.
Качи се в колата и седна на задната седалка.До нея имаше още едно момче.И той,както останалите беше надрусан.Дори спринцовките се виждаха изпод седалките.
-МММ...страшни крака имаш....може ли да ги пипна?
Алекс не отвърна.Знаеше,че каквото и да каже щеше да е безмислено.
-Е,това значи да!
Започна да я опипва и да я целува.Алекс плачеше!Но какво от това!Никой не я съжали!
-Свий на ляво!Ето тук е изоставената сграда.Няма хора.Спри тук.
Те спряха.И трите момчета я хванаха,разкъсаха й дрехите и започнаха да я чукат.Алек нямаше сили да палче,сълзите й бяха свършили.Тя стоеше мирно и кротко,гледаше безсилно,безразлично все едно не й пукаше какво ще стане.
Мина се около час и пак бяха в колата.Пътуваха към ъгъла.
-Може ли да ми палтите?
-КАКВО?ХАХАХАХ ДА Й ПАЛТИМ!КАК ЛИ НЕ!-присмивайки се й отвърна единия.
-НО...!
-КАКВО НО?!Курви като теб не заслужават нищо!
ЧУ се удър,Алекс заитна и удари главата в прозореца.Струйка кръв се разтче от челото й.
-Ще те науча аз,пари ще искаш как не...!
Алекс видя,че няма да й палтят...Излезе от колата и се качи бавно на втория етаж.
-Къде са парите?-попита Тишо.
-Не ми палтиха...-каза Алекс.-Изчукаха ме,удариха ме и ме оставиха.
-КАК ТАКА!?ЗАЩО НЕ ГИ НАКАРА?!
-Как да ги накарам...та те бяха трима дрогирани типове...
-ТИ КУЧКО...-Тишо й замахна...-ТИ...
-Тишо!НЕДЕЙ!-изкрешян НИКОЛ.
-МЛЪКНИ!Остави ме!Разкарай се!
-Тишо тя не е виновна...Аз ги видях...тези бяха извратени...същите копелета дето и с мен така направиха...!
-Е,добре.Понеже си нова ще те оставя.Но за първи и последен път!
Алекс се качи в стаята си.Стоеше мирно,гледаше в една точка като луда.Беше в стрес.
Изведнъж на вратата се почука.
-Може ли да вляза?-каза Никол.
-ДА!ЕЛА!-каза Алекс.-Ники,аз такова...благодаря ти,ако не беше ти не знам какво щеше да стане...Аз...благодаря ти!
-Няма за какво,Алекс!И аз съм била така,знам какво.Но въпреки стреса и болката трябва да продължиш...Не се отчайвай само!Някога ще се освободим!
-НИКИ...ще останеш ли при мен за вечерта?Страх ме е сама...?!
-ДА,да няма проблем...
И так заспаха...Прегърнати...В тази нощ двете се сближиха много...станаха като сестри...!
На другия ден се повтори същото.Едно яйце за закуска,пак същите дрехи и същия грим.
И ето че Алекс пак се озова на ъгъла.Но не сама,а с НИКОЛ.Отново подигравките на хората...Но не й пукаше...не й!Нали иамше сестра!Единственото нещо в живота й.
До нея спря кола.Шофиора само я погледна,тя се качи без и дума да каже.
-НИКИ-каза тя,-аз тръгвам!
И потегли с колата.Изведнъж се обърна и видя как същата кола,която вчера беше качила нея сега качваше НИКИ.Уплаши се.Но си каза"Никито ще се справи!Алекс,спокойно!Ники ще се справи."
След два часа Алекс се върна.Качи се на втория етаж и видя как Никол се бе облегнала на стената и плачеше...
-Ники,какво ти е?-попита просълзено тя.
-Але,те ме изнасилиха и не ми палтиха.Ще ме убият сега,за втори път ми се случва.Поне ще си ида завинаги от този свят...и...ще съм свободна...
Чу се тропот на вратата.В стаята влязоха Петър и Тишо.
-Колко изкарахте?-попитаха те.
-АЗ имам 200 лв.-каза НИКОЛ.
-Хммм...добре...А ти,Никол?
-Аз...нямам...не ми палтиха...
-КАКВО?!КАКВО?-изкрешя Тишо-СЕГА ЩЕ ВИДИШ ТИ!Пешо,пребий я!!!
-Моля ви-каза Алекс.-Аз ще разботя за двете ни.Утре ще работя двойно!Моля ви,оставете я!моля ви-ридаеше момичето.
-НЕ!НЯМА МИЛОСТ!
П-Л-Я-Я-Я-С-С-С!Чу се силен удър.Никол лежеше на земята.Петър я риташе отгоре.
-Моля те ,остави я!Моля те!!!
-МАХАЙ СЕ ТЪПА КУРВО!ИЗЧЕЗВАЙ!
-НЕ!ОСТАВИ Я!ЖИВОТНО!ПУСНИ Я!!!ОСТВИ Я...ИДИОТ.
Т-Р-Я-Я-Я-С!!!Алекс падна на земята...изгуби съзнание.
Събуди се на суртинта.Видя че до нея лежи Никол.
-НИКИ,мила,как си?-каза тя.
Не получи отговор.
-Ники,миличка,не ме плаши.Кажи нещо...Ники...моля те!
Алекс се надвеси над нея.Усети ,че тя не диша..Не...не е възможно...не може...НЕ....!!!
-ААААААААА!!!!НИКИ!!!!!!МОЛЯ ТЕ,НЕДЕЙ НИКИ!!!!ВЪРНИ СЕ!!!!ВЪРНИ СЕ НИКИ!!!-коленичеше Алекс-Ники събуди се,сестричке,моля те,НИКИ ела си на земята!!!
Алекс падна на земята!Заплакаа...Не можеше единствената й упора да я няма вече...не можеше...НЕ....
И то не се бяха сбогували...!
В този миг Алекс намрази всикчки и всичко...нямаше жал,нито сърце...нямаше нищо...с НИКИ всичко си тръгна!
Тя слезе доло...
-ЖИВОТНИ!ИДИОТИ!ТЪПИ КОПЕЛЕТА!НИКИ Е МЪРТВА!КАК МОЖАХТЕ!!!МРАЗЯ ВИ!!!-крещеше тя-МРАЗЯ ВИ!
-Успокой се,какво е станало,една курва си отиде,кво толкова!-каза Пешо.
-ТЯ МИ БЕШЕ КАТО СЕСТРА!!!ОБИЧАХ Я КАТО СЕСТРА!
Причерня й...Алекс загуби съзнание....
Събуди се след около час...Стана,и си каза:"Искам поне да я погреба.Алекс,сдържай се заради НИКИ"
-Тишо-каза тя-нали ще погребем Никол?
-Да,в задния двор...иначе рискуваме много..
-Добре...
-Хайде,всички на дора!
Алекс седеше и гледаша как НИКИ си отива завинаги от нея.Живееше единствено с мисълтта,че сега Никол е свобода и че е в по-хубав свят.Свят без болка,свят без мъка.
Минаха се шест години...Шест години на болка и самота...шест години на тежък живот...на свят без приятелство и без упора,но Алекс още си спомняше Никол...
[reevvv] Прекрасно е! Чак ми се плаче като го чета. Браво [reevvv]
ей Пепи, радвам се че си го побликувала,мило!!!мииси мн:)ади чакаме края:) [inlovee]
И аз чакам край:)Поздрави.Хареса ми много.Искам още:)
малее..момичета,нещо зациклих...ама написах малко де..ето ви го :
Алекс разбира се през цялото това време се сприятели с всичките момичета,но никоя не можа да обикне както никол..Тя беше оставила една трайна след в сърцето й,набързо го беше обходила цялото,и беше изградила път,по който александра винаги щеше да върви...Но както и каза тя - справяше се.Наистина имаше много тежки мигове,и малко хубави.Даже хубавите май почти ги нямаше.
Ни Алекс беше твърдо решена да върви на пред,да се бори и да успее да види своето момче..отново..отново да бъде с него,отново да.. го прегръща,целува...
Но дните така си минаваха,а след от него нямаше...
Тя продължаваше да върши същата мръсна работа..всеки ден..и ако случайно занесе в"КЪЩИ" малко по малко от колкото двамата бяха очаквали..лошо и се пишеше.Пребиваха я..а момичетата дори не можеха да й помогнат някак си .
Един ден Петър Накара Ани да въведе Алекс в "Харда"
-Ани..време е,душицо.Всяка от твоите колежки е минала по пътя ти да я обучиш да влезе в Хард бизнеса.И не да ми носи по 200 кинта,а по повечко..-Петър се изхили злобно на Тишо.
-окей..Винаги съм го правила,и сега ще го направя..
-На кво да ме учи?
-Мълчи ти сега и отивайте горе.
Двете момичета тръгнаха.Бавиха се около два часа и половина,но какво са правили..
-Алекс,Схващаш ли?
Алекс не отговори.
-Схваща,схваща.- отвърна ани вместо нея,защото знаеше че АЛекс няма да продума,а Тишо не ги обича такива.
-излизайте тогава!-заповеднически каза Петър.
-Но..Пешо,изморени сме,бе.. 4 часа сутринта е забога!
-Точно..Тръгвайте,и без възражения!
Двете момичета излезнаха от стаята,и още при излизането Алекс се разплака,сякаш до сега беше сдържала сълзите си от страх.
-Колко често ще трябва да го правя??-попита тя с притеснение
-Незная.Различно е.
-Извратеняци..Ужасни копелета! ЖИВОТНИ!-развика се тя без да й пука че ще събуди квартала.
-Спокойно,мила..спокойно...-двете момичета се бяха сгушили на тротоара в тъмната и студена нощ,и чакаха..чакаха съдбата си..
Минаха още няколко месеца.Алекс доста добре взе да владее "Харда"..вече дори не й пукаше.Не й пукаше,че хората я запят нагло,като излзиаше полу гола за "работа",не й пукаше че повечето от клиентите й бяха някакви отрепки,които я обиждаха..не й пукаше и от шамарите на двете животни,които с епишеха за нейни шефове.Пукаше й само за едно- да се върне в София,да се види със своето момче,и да оттърве себе си и всички момичета от тая дупка.
Сега,най-добрата й приятелка,и кажи-речи единствената и подкрепа в живота беше Ани.
[bravisimo]
Пепинце, БРАВО ! [inloveee] Прочетох всичко на един дъх... Много ми хареса! Продължавай в същия дух...! [gu6]
e,да,ама питайте я гадната ми муза къде отиде... [shame] хаха..ангелчето знае плана,ако нейната е наред да попише малко..направо ше съм й благодарна..хихи [shame] [inlovee]
понежи на Пепито нещо музата й я няма ми каза аз да напиша края..и за тва сега сядам;)))аиди после ще го сложа в темата,ама по-късно,защото ще чакам нейното одобрение [inlovee]
С нетърпение ще го чакам :kissoflove:
Quote from: EvIcHkA on June 18, 2006, 19:06:46 PM
Пепинце, БРАВО ! [inloveee] Прочетох всичко на един дъх... Много ми хареса! Продължавай в същия дух...! [gu6]
Дааам и аз току що го прочетох!!!
Браво! ! ! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
Много ми се иска хепи енд .... :)
уесссссссссссссссс ще има продължение.....айди чакам:) [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Наистина е невероятно
Чакам продължението :)
готово е!ама чакам Пепи да ми каже дали й харесва [inlovee]
Илиянче.. писах ти ЛС .. много ми хареса!!! Публикувай го ти,честта се пада на теб .. [shame] [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Момичета,само да ви кажа че е страхотно!!!НО няма да има хепиенд .. само това ще ви кажа.. [shame] [inlovee]
жалко....
да,но пак е мнооого красиво... края... особено.. сега чакам ангелчето да го публикува... ;)
Алекс продължаваше да работи.Вече й беше безеазлично дали хората я зяпат или дали я коментират...а още по-малко й пукаше за това,че я сочеха.Тя и Ани бяха неразделни.Обичаха се като родни сестри.Но все пак нито тя,нито някои друг можеше да замени Никол.И така,те спяха заедно,хранеха се заедно и работеха заедно.Една вечер ,както обикновенно Тишо се разкрещя:
-Ставай те,миличета.Часът е 21:00.Време е дас е опраяавяте за работа!
-Стига де,Тишо...-отвърнаха сънени гласове-Нека поспим още един час поне.
-Нито един час ще спите,нито половин.Ставайте,за да няма бой!-изкрещя нервно той.
Момичетата заслизаха по стълбите.Седнаха около голямата маса и започнаха да се хранят.В чинията на всяка имше по 2 яйца,заедно с една филия хляб.
Часът стана 21:30 и момичетата започнаха да стават от масата по двойки.Запътваха се към стайте си ,за да се оправят за "работа".
Алекс и Ани бях последни на масата.
-Аре ставайте ве!Отивайте да се оправяте!-крещеше нервно Петър.
-Добре,Петре!-каза Ани-само не се нерви!Дай я малко по-спокойно-с неочакване смелст му отвърна тя.
-Ти не си тая,която ще ми дава акъли,ясно?
-ДА,ЯСНО!Сажалявам!
И станаха от масата.Запътиха се към стаята си като пътя до там прекараха в разговори коя как ще се облече.
-ХМ...Аз ще си облека късата черна пола,от която леко ми се подава дупетп,заедно с ботушите над коляното,както и с червената къса тениска.-каза Ани.
-ММ...Ами аз ще си сложа червената лъскава пола,заедно с черното потниче,жартиерите и червените ботиши над коляното-каза Алекс.
Влязоха в стаята.Започнаха да се обличат и си пееха сладки песнички.
-Ей какво става тук?Още ли не сте се облекли?-попита Тишо.
-Ами аккто виждаш сега се обичаме.-казаха двете в един глас.
-Аиде по-бързо.Нали и грим трябва да си сложите!-ги "посъвеъва" той.
Стана 23:00 и момичетата илязоха на ъглите.Тази вечер имаше изсключително много клиенти.И заплащането беше добро.Петър и Тишо щяха да са доволни.
-Хей,секси я ела да те огледам от близо.-обади се някакво момче на колко 20 год,с черно БМВ.-Ела...!-каза той на Алекс.
-Ето ме;)нали ме повика-опита се да се усмихне тя.
-МММ...Страхотни крака имаш+яко дупе и хубави цици.Айде идвай,качвай се в колата.-каза той.
-Чакай ме една секунда.
И изтича към Ани.
-Ани,слънце,онзи с БМВ-то ме иска,мисля че добри пари ще взема.Ади муцка,аз тръгвам.И се пази:)-каза Алекс.
Алекс се качи в колата,момчето бе пуснало музиката до дупка и я пипаше леко по краката.
Спряха пред някаква голяма къща с басейн и джакузи.
-Ела,мацка-каза той.
-МММ да не би сина на най-богатия човек в областта да е останал без секс?-попита тя.
-Не,не е това,просто искам малко по-развратен секс-каза й той.
И така след час и половина те бяха вече в колата.Спряха на ъгъла.
-Муцка,ето ти парите,400лв стигат ли?
-Моля?Толкова много?
-Много ли?Мисля че това е ниска цена за такава като теб,ай ми испълни всички желания:).-с усмивка каза той.
-Мерси,радвам се че ти е било хубаво.Ади чао,муцка:)-у отвърна.
Алекс се прибра.Качи се в стаята си и потърси Ани.Но нея я нямаше.
"Сигурно е с някой клиент"-каза си тя.
Но когато отвори вратата на банята видя че Ани лежи пребита едва до смърт.
-Слънце ,какво се е случило.Ани кажи нещо,мило!-изкрещя тя.
Затича се по стълбите.Нмери Петър й каза:
-ПОМОЩ!ЕЛАТЕ!АНИ Е ПРЕБИТА,НЕ ПОМРЪДВА!-разплака се тя.
- И кво?
-ТЯ умира,глупако.Втората ми сестра умира.Затова извикай линейка.
-Ти си луда,искаш да рискувам да ни разкрият ли?
-Човек умира по ваша вина!Животни!
Алекс истича обрато в банята.Взе Ани на ръце и я изведе от сградата.
-Ани,мила ще се оправиш!Ще те заведа в болница и ще те спасят.-проплака Алекс.
Вървя околко 15мин и й остана още една пресечка до болницата.
-Ал-промълви Ани-Аз...аз си отивам.
-Не е вярно ,мила,ти ще се оправиш -каза Алекс,но и сама не си вярваше,защото знаеше,че хората винаги усещат края си.
-Ал,аз те обичам като сестра.Ще ида на небето и ще те закрилям от лошите хора.
Заваля порой,небето стана черно.
-Ани,не,сестричке ,недей,кой ще ме пази без теб,кой ще е моята упора?
-Ал,аз точно затова умирам.За да те пазя от небето,защото когато съм тук на земята не ти помагам особено.Понякога хората,макър и да се обичат трябва да се разделят,колкото и да ги боли.Такава е природата ни,такава е.-и отпусна глава в/у гърдите на Алекс.
-НЕЕЕ!!!НЕЕЕЕ!!!-чу се вик.-Господи!ЗАЩО?Защо винаги ми отнемаш и си ми отнемал всичко хубаво в живота!?Но аз ще приключа всичко...още тази вечер!!!
Ал понесе на ръце Ани и се запъти към ъгъла,намери едно счупено стъкло и се качи в стаята си.
Остави Ани на леглото и взе стъклото в ръцете си.
Започна бавно,малко по малко да реже вените си ,като забиваше все по-навътре и по-навътре,болката беше силна,неуписуема,но не можеше да се сравни с болката от загубата на всичко хубаво в живота.Душевната болка.Тя е най-силната.
Ал легна до приятелката си и я прегърна,кръвтта й бавно изтичаше и така тя затвори очи,видя бялата светлина,което чакаше толкова много време.Пред очите й мина всеки хубав миг,който е имала,от раждането й до днес.И заспа...вечния си тъй чакан сън...
(след 20мин)
-Ани...Къде сте ве,защо не се обаждате като ви викам!-крещеше Тишо-Але...-и не довърши.
Той бе влязал в стаята и бе видял стресиращата и зловеща картина.
-ПРЕТРЕ!ПЕТРЕ!!!ЕЛА!!!
-Какво ...-не довърши ми той,смрази се и не каза й дума.
Ето, че всички момичета нахлуха в стаята и...видяха ги...видяха Ани и Алекс,които лежаха залепени една до друга.
-Ще им направим ли поне погребението...смисъл като това на Никол,отговори Тишо!-каза разсплаканото момиче.
-ДА,те го заслужават.Бяха най-високоплатените ни курви.-отвърна той и затвори очи.
Оооо,наистина е прекрасно,доколкото в смъртта има нещо хубаво [confused] [confused] [confused]
Quote from: slunce on June 20, 2006, 19:49:26 PM
Оооо,наистина е прекрасно,доколкото в смъртта има нещо хубаво [confused] [confused] [confused]
радвам се че ти харесва мила [inlovee]
When nobody cares for you ,when nobody loves you,find the path to death the only real way to life! [sad3] [reevvv]
Quote from: {mAd^abOuT`yOu`_-} on June 20, 2006, 19:52:52 PM
When nobody cares for you ,when nobody loves you,find the path to death the only real way to life! [sad3] [reevvv]
превод:когато никой не плаче за теб,когато никой не те обича,намери пътечка към смърта-най-истинския път за живот!!!
хубава мисъл [inlovee]
(http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/revvv.gif)(http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/revvv.gif)(http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/revvv.gif)(http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/revvv.gif)
Quote from: angel4e_f on June 20, 2006, 19:55:30 PM
Quote from: {mAd^abOuT`yOu`_-} on June 20, 2006, 19:52:52 PM
When nobody cares for you ,when nobody loves you,find the path to death the only real way to life! [sad3] [reevvv]
превод:когато никой не плаче за теб,когато никой не те обича,намери пътечка към смърта-най-истинския път за живот!!!
хубава мисъл [inlovee]
nobody cares for you - Никой не го е грижа за теб / на никой не му пука за теб ... :(
Quote from: {mAd^abOuT`yOu`_-} on June 20, 2006, 19:58:01 PM
Quote from: angel4e_f on June 20, 2006, 19:55:30 PM
Quote from: {mAd^abOuT`yOu`_-} on June 20, 2006, 19:52:52 PM
When nobody cares for you ,when nobody loves you,find the path to death the only real way to life! [sad3] [reevvv]
превод:когато никой не плаче за теб,когато никой не те обича,намери пътечка към смърта-най-истинския път за живот!!!
хубава мисъл [inlovee]
nobody cares for you - Никой не го е грижа за теб / на никой не му пука за теб ... :(
малии вярно...сорка за грешката :(
мхмхм хубав разказ и гаден [heart__] [heart__] [heart__]
Quote from: angel4e_f on June 20, 2006, 20:00:17 PM
Quote from: {mAd^abOuT`yOu`_-} on June 20, 2006, 19:58:01 PM
Quote from: angel4e_f on June 20, 2006, 19:55:30 PM
Quote from: {mAd^abOuT`yOu`_-} on June 20, 2006, 19:52:52 PM
When nobody cares for you ,when nobody loves you,find the path to death the only real way to life! [sad3] [reevvv]
превод:когато никой не плаче за теб,когато никой не те обича,намери пътечка към смърта-най-истинския път за живот!!!
хубава мисъл [inlovee]
nobody cares for you - Никой не го е грижа за теб / на никой не му пука за теб ... :(
малии вярно...сорка за грешката :(
Нп ... :( [reevvv] Остава си все тъй тъжно :((((
[reeeev] [reevvv] Браво момичета! Като четох края и настръхнах цялата! Нямам думи да опиша колко е хубаво! [bravisimo] [cvetee] [plqs plqs] [ihuuu] :kissoflove:
Благодаря на всички за хубавите думи,Благодаря най-много и на ангелчето,без която разказа нямаше да го има скоро ... [inlovee] [inlovee]
Quote from: `Amy_Lee` on June 21, 2006, 11:31:50 AM
Благодаря на всички за хубавите думи,Благодаря най-много и на ангелчето,без която разказа нямаше да го има скоро ... [inlovee] [inlovee]
мило,няма защо.аз ти благодаря адски много за това че ми гласува един вид доверие и ми даде да пиша по тази тема! [inlovee]
на всички други-едно голямо БЛАГОДАРЯ [inlovee] [inlovee] [inlovee]
разира се че ще ти гласувам доверие.. а за разказчето .. [shame] хаха и аз ще кажа - браво на нас : [inlovee] [lol] [shame]
[reeeev] [bravisimo] [crying] [not fair] [evala] [evala] [evala]
Quote from: `Amy_Lee` on June 21, 2006, 13:28:47 PM
разира се че ще ти гласувам доверие.. а за разказчето .. [shame] хаха и аз ще кажа - браво на нас : [inlovee] [lol] [shame]
мииси мило,радвам се за доверието:)))бичкам те [inlovee]
`Fallen_Angel` и теби те обичкам [heart__]
[cais007] [plezz] [hip hip uraaa] [plezz] обаче с ръка на сърцето мога да кажа че края е най-великата част от цялото разказче :kissoflove: :kissoflove:
:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
Малееее.. [reeeev] [reeeev] [reeeev] миличките ми те.. това е толкова красиво.. [sad3] направо още като почнах и се разплаках... една баладка на рипийт и .. и по-добре е без хепи енд.. той просто няма да стои тук.. малее... страхотно е разказчето... :( :( :( [reevvv] [sad3] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] Обичкам ви!!!
ЗНаете ли , изби ме безумен бяс.
Принципно опитвам да владея нервите си. Особено сега .. малко се намирам в ситуация " света се срива" ама карай :)
Та исках да ви кажа милички - благодаря ви , че ме накарахте да ценя живота си ! Още повече !
Животът на никой не е само цветя и рози....Като си помосля , че някога само провеидението ме спаси от такава участ !
БЛАГОДАРЯ ВИ !
Quote from: ilusia on June 21, 2006, 23:24:00 PM
ЗНаете ли , изби ме безумен бяс.
Принципно опитвам да владея нервите си. Особено сега .. малко се намирам в ситуация " света се срива" ама карай :)
Та исках да ви кажа милички - благодаря ви , че ме накарахте да ценя живота си ! Още повече !
Животът на никой не е само цветя и рози....Като си помосля , че някога само провеидението ме спаси от такава участ !
БЛАГОДАРЯ ВИ !
малеле съни,мило..недей така..разбира се че ще цениш живота си- винаги една искра ще проблясне,а разказа можеше и да има хепиенд - сама си го измисли.. [inlovee] обичкам те [inlovee]
Quote from: kalista on June 21, 2006, 19:39:15 PM
Малееее.. [reeeev] [reeeev] [reeeev] миличките ми те.. това е толкова красиво.. [sad3] направо още като почнах и се разплаках... една баладка на рипийт и .. и по-добре е без хепи енд.. той просто няма да стои тук.. малее... страхотно е разказчето... :( :( :( [reevvv] [sad3] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] Обичкам ви!!!
мило нидей моля ти се,нали аз те обичкам [inlovee]
Quote from: ilusia on June 21, 2006, 23:24:00 PM
ЗНаете ли , изби ме безумен бяс.
Принципно опитвам да владея нервите си. Особено сега .. малко се намирам в ситуация " света се срива" ама карай :)
Та исках да ви кажа милички - благодаря ви , че ме накарахте да ценя живота си ! Още повече !
Животът на никой не е само цветя и рози....Като си помосля , че някога само провеидението ме спаси от такава участ !
БЛАГОДАРЯ ВИ !
Мило,радвам се че ти е харесало,наистина,а ти ,миличко ,моля те не склонявай глава пред трудностите и се бори докрай!Нали ми бе казала никога човек ,че не трябва да се предава...сега аз ти го казвам:Мило,не се предавай!!! [inlovee]
Никога за нищо на света !
СЛабите искат милост.... силните се молят за воля :)
:kissoflove:
И аз ви обичкам [inlovee]
Пепи много е хубав разказа..не мога да повярвам че ти си го писала тва.Имам чувството че никога не съм те познавала.Наистина страхотен разказ...и много истински...за съжаление [sad3]
Quote from: kalista on June 21, 2006, 19:39:15 PM
Малееее.. [reeeev] [reeeev] [reeeev] миличките ми те.. това е толкова красиво.. [sad3] направо още като почнах и се разплаках... една баладка на рипийт и .. и по-добре е без хепи енд.. той просто няма да стои тук.. малее... страхотно е разказчето... :( :( :( [reevvv] [sad3] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] Обичкам ви!!!
Страхотно ееееееееееееееееееее :( Разплаках се чак..
Оле страхотно е, невероятно, ужасно тъжно, [saddd] ....но пък наистина реално в такъв свят живеем. Нямам думи, супер е !!!
Леле,това ме разби тотално..Красиво,тъжно,реално...като си помисля че наистина такива неща се случват и ... [reevvv] .. А иначе .. браво..браво за всичките части,аз имах възможност да прочета всичките наведнъж и наистина се развалнувах..(може би завиждам малко на другите които са очаквали продълженията част по част,защтото наистина е било тръпка) :)
:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: [ihuuu]
Пепи ... Ангелче .. леле .. Браво и на двете ви .. [bravisimo] чудесно е.. изпълнено с толкова много болка .. успя да ме накара да се разплача.. [reevvv] много е тъжно ..
Quote from: need_for_love on July 09, 2006, 22:41:58 PM
Пепи много е хубав разказа..не мога да повярвам че ти си го писала тва.Имам чувството че никога не съм те познавала.Наистина страхотен разказ...и много истински...за съжаление [sad3]
нали..и аз не можах да повярвам че съм го написала,накрая като го прочетох..
ама .. то толкоз проблеми вече,че и аз имам чувството че не се познавам [confused]
Наистина разказа е прекрасен :bemine: :bemine: :bemine:
ам то главна си е `Amy`Lee
ам все пак и аз съм написала нещо така че хихиих мерси и от мен!!! [inlovee] [heart__]